"Телевизори, таблети и дрехи поскъпват" четем на първа страница във в. "Монитор"
Телевизори, таблети и телефони, както и готварски печки и климатици може да поскъпнат, ако цената на долара продължи да върви нагоре. В понеделник щатската валута достигна 9-годишен връх спрямо еврото, като европейската валута се разменяше за под 1,20 долара.
Котировките на американската валута задължително се отразяват на цените на черната и бялата техника, тъй като тези стоки се произвеждат и внасят в страни извън ЕС и се търгуват в долари.
Заради поскъпването на долара спрямо еврото част от стоките, които се внасят извън ЕС, може да поскъпнат, коментира за БНР финансовият анализатор Цветослав Цачев. „Внасяме доста продукти от Китай, които примерно би трябвало да поскъпват - електроника, обувки, дрехи", каза Цачев.
В същото време част от фирмите ни може да имат по-голям успех на чуждите пазари
извън Европа. Става въпрос за страни като Турция или арабските държави.
Хранително-вкусовата промишленост ще се възползва от това, че доларът е нагоре, защото ще изнасяме зърнени храни при малко по-добри стойности в левове.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Слагат без пари и соларни панели", четем във в. "Стандарт"
През тази година ще стартира работата на новия Фонд за саниране. От бюджета ще бъдат заделени 1 млрд. лв. за тази цел. Обновяването ще стартира с най-големите и сложни панелни и ЕПК блокове.
Вадят средствата за еднофамилните домове от продажбата на въглеродни емисии
Държавата обмисля програма и за енергийно обновяване на еднофамилните домове. По нея ще се отпускат средства на собственици на къщи за поставяне на соларни панели или други подобни подобрения. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред bTV. Подобен модел обаче ще може да стартира най-рано догодина. Вече се водят разговори с Министерството на околната среда за осигуряване на средства от парите, които държавата получава от продажбата на въглеродни емисии, допълни Павлова. През тази година ще стартира и работата на новия Фонд за саниране. От бюджета ще бъдат заделени 1 млрд. лв. за тази цел. Обновяването ще стартира с най-големите и сложни панелни и ЕПК блокове, обясни Павлова. Собствениците на домове в сгради с 36 или повече апартамента ще могат да кандидатстват за включване в програмата пред кметовете по места, обясни министърът. За целта, без да се налага да разполагат със собствени средства, както досега, те ще трябва да регистрират сдружения по законов път, като за това съгласие трябва да дадат минимум 67% от съседите. След като етажните собственици получат Булстат, те ще подават заявление в общината за безплатно саниране. Останалите собственици на жилища в тухлени сгради и по-малки блокове също ще могат да кандидатстват за обновяване пред кметовете, но финансирането ще е с евросредства от новата ОП "Региони в растеж". Кметовете ще сключват и рамкови договори с местните строители, за да могат да се правят много сгради едновременно, уточни Павлова. До момента по старата ОП "Регионално развитие" има завършени два блока. Причината е в спряната по нея работа по време на кабинета Орешарски, обясни министърът. В момента са стартирали процедурите за още 52 сгради, като се очаква през 2015 г. броят им да стане общо 100.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Бумащината в НОИ остава въпреки електронния болничен лист" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Широко рекламираното облекчение, според което от 1 януари лекарите подават по електронен път болничните листове в НОИ, се оказа пресилено. Работодателите ще продължават да носят на ръка в осигурителния институт куп други документи, които съпътстват болничните. Тази бюрокрация ще остане в сила поне още една година, установи проверка на "Сега" . Още по-абсурдното е, че има изрично изискване една от декларациите да се подаде на електронен носител, а останалите документи - на хартия.

От началото на годината лекарите подават болничните чрез специален софтуер. Но освен това издават и хартиено копие, което пациентът носи на шефа си. Работодателят досега трябваше да предаде болничния в НОИ заедно с няколко декларации. Сега ще носи само декларациите, а хартиения болничен ще трябва да пази в архива на фирмата 3 години. От 2016 г. се очаква системата за издаване на листовете да стане изцяло електронна, като и фирмите да имат възможност да пращат в НОИ необходимите документи по електронен път. Едва тогава времето за изплащане на обезщетенията ще се скъси три пъти - от 15 до 5 дни от подаването на данните от страна на работодателя.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Тежка година за тежката индустрия", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Умерени очаквания и плахи надежди - въпреки празничния сезон настроението сред компаниите от тежката индустрия не е особено приповдигнато. Прогнозите за новата година като цяло гравитират около запазването на досегашните равнища на производството, и то ако условията за бизнеса не се влошат. А рискове определено не липсват - от не особено оптимистичните перспективи както пред българската, така и пред европейските икономики, до задълбочаващия се конфликт в Украйна. И определено не на последно място, развитието на ситуацията в сектора на енергетиката и по отношение на газовите доставки, които са от ключово значение за дружествата от бранша.

С всички тези уговорки като цяло металургичните компании стоят относително стабилно. След като в последните години в сектора бяха направени значителни инвестиции, конкурентоспособността на дружествата е подобрена и възможностите им за работа са налице. Остава да се види дали ще имат и условията за това.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Прокуратурата прибра над 300 картини от КТБ ", пише в. „24 часа"
Прокуратурата прибра над 300 картини от сградата на КТБ на площад "Гарибалди" в София. Процедурата е в рамките на досъдебно производство срещу мажоритарния акционер на банката Цветан Василев, научи "24 часа".
Сред изнесените картини попадат платна от български художници - Ян (Иван) Мърквичка, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора. Все още не е ясна стойността им и затова експерти от Националната художествена галерия и Националния исторически музей ще ги оценят. До обезпечителната мярка по разследването се стигнало, тъй като не бил ясен произходът на парите, с които картините са купени.
Първоначално картините трябваше да отидат на отговорно пазене в Националната художествена галерия, но там нямат капацитет да приемат толкова платна.
Засега 20 от тях вече са в сградата на НИМ. Днес се очакват още 280, както и ценни антични златни монети.
Прочети още от в. „24 часа"

"Защо България не може да е газов център" е заглавиe от в. "Труд"
На всеки две-три години политиците у нас възраждат идеята България да стане енергиен център. По правило розовите въжделения избуяват след поредната голяма енергийна спънка.
Модата въведе през 2008 г. президентът Георги Първанов, който обяви големия енергиен шлем между България и Русия, включващ проектите „Южен поток", „Бургас Александруполис" и „Белене". Спънката тогава беше необходимостта да се договорят по-ниски цени на синьото гориво от Русия. И до ден днешен е спорно дали такива бяха договорени.
После, веднага след газовата криза през 2009 г., енергийният министър в кабинета "Станишев" Петър Димитров обяви, че България ще построи газови връзки с всички съседни държави, ще има внос и от съседни страни, ще построим терминали за втечнен и компресиран газ и ще бъдем енергиен център в региона. Тези очаквания досега не са се оправдали.
Прочети още от в. "Труд"

„Фалитите през миналата година намаляват с една трета", пише в. "Капитал Daily"
Обявените в несъстоятелност дружества в България намаляват след бума през 2013 г., показват данни на Агенцията по вписванията, предоставени на "Капитал Daily". За цялата минала година броят на откритите производства и обявените в несъстоятелност търговци е спаднал съответно с 32% и 37% (виж графиката). Броят им се доближава до този за 2012 г., но остава по-висок, отколкото е бил във времето, преди кризата да е ударила.

Факторите за промяната може и да имат икономически корен, т.е. да идва край на масовото затъване на бизнеси и изчистване на задлъжнялостта. Според юристи обаче трендът е повече резултат от прекъсването на схемата за фалити със задна дата, при която длъжници се отърваваха от кредитори. Днес на мода е вкарване на временни синдици и завземане на бизнес, но явлението засега не е толкова масово. Фалити и продажби се очакват най-вече покрай КТБ.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Факирът БНБ "изпари" 1 млрд. лв. инвестиции", пише в. "Сега"
Годината си отиде с черен рекорд - най-голямото бягство на чужд капитал от промишлеността от 1998 г .насам. А Централната банка забеляза това едва накрая.
Преди началото на кризата България се къпеше в "златен дъжд" - заливаха ни огромни инвестиции от чужбина. През пиковата 2007 г. преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ достигнаха 18 милиарда лева - близо 30% от мащабите на родната икономика. В момента обаче делът им е едва около 2% и засега няма изгледи положението да се подобри.

Притокът на задгранични капитали за цялата 2013 г. е колкото инвестираното през декември 2007 г. А в средата на декември БНБ публикува данните за 11-те месеца на отиващата си година, от които става безпощадно ясно, че 2014 г. е дори по-лоша от предходната. Доскоро всички смятаха, че вложенията от чужбина са се закотвили стабилно на дъното и по-лошо не може да стане. Е, оказа се, че може.

Данните, които централната банка представи, са шокиращи. Това обаче не е само поради факта, че 2014 г. ни връща в най-лошите години на кризата, когато ПЧИ не можеха да стигнат и 2 милиарда лева. Най-изненадващото е, че в продължение на цели месеци БНБ отчиташе инвестиции от над 1 милиард лева, които никога не са се случвали.
Прочети още от в. "Сега"

"Износът на ток нарасна с 53%" пише в. „Труд"
Износът на електроенергия от България се е увеличил през миналата година с 53% спрямо 2013 г. Това показва отчетът на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Дружеството управлява енергийнита система на страната.
Според данните на ЕСО за година производството на ток у нас се е увеличило с 8,8%, а потреблението в страната е нараснало с 1,44%.
Причината за увеличения износ на ток е намаляването на таксата за експорт през миналата година. Разходите вече се поемат от битовите и индустриалните потребители в страната.
Прочети още от в. „Труд"

"До пролетта приемат нов закон за ипотеките", четем във в. "Монитор"
Нов Закон за ипотечното кредитиране, който е в унисон с приетата през март 2014 г. евродиректива, се очаква да бъде приет най-вероятно до пролетта, научи „Монитор".
Според депутата от ДПС Йордан Цонев, член на комисията по бюджет и финанси на парламента, има такава директива и проектът за новия закон за ипотечния кредит се готви от БНБ. „Със сигурност до пролетта ние трябва да го приемем", категоричен бе той.
Тихомир Тошев от „Кредит център" смята, че основните неща в новия закон ще са
нормативите, регламентиращи работата на кредитните посредници.
По думите му така хората ще са по-сигурни, ползвайки услугите им, и това ще носи на хората ползи.
Най-характерното за кредитния пазар през миналата година бе отпадането на таксата за предсрочното погасяване за ипотечните кредити, както и на други 2 такси ¬ за усвояване и управление. Както и задължението лихвата да се формира с пазарен индекс, върху който да се начислява надбавка. Това доведе до промени на пазара. Структурата на предлаганите кредитни продукти вече е по-различна.
„Законовата промяна реално не донесе ценова промяна на кредитите", смята Тошев. „Отпадането на таксите при някои банки доведе до повишаване на лихвата и в общи линии цената на кредита се запази. От началото на годината обаче се затвърди тенденцията за спад на лихвите по ипотеките, но търсенето не се увеличи
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Излезе ли Гърция от еврозоната, може да се върне век назад", пише в. „24 часа"
ВЪЗМОЖНО е Гърция да излезе от еврозоната, след като това присъства в програмата на партията, която води в проучванията на общественото мнение преди парламентарните избори. Независимо че това би довело до нарушение на споразуменията, сключени в процеса на преструктурирането на гръцкия външен дълг от 2010 г. насам.
Въпросът е какво би последвало от това. Известен е анализът на "Голдман Сакс", който е изключително мрачен. Той обаче е абсолютно недостоверен и е базиран на невероятната хипотеза, че излизането на Гърция от еврозоната би станало много неорганизирано и драстично и че предварително няма да бъдат договорени преходни условия. А според мен те могат да бъдат договорени, това е мнението и на германското министерство на финансите. Анализите на германските финансови и монетарни власти са, че въпреки парадоксалния характер на подобно действие то е възможно и със съгласието на останалите членове на ЕС би могло да се извърши плавно, регулирано и без да се налага Гърция да бъде извадена от Евросъюза.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Гърция търси нова рецепта за спасение", пише в. "Стандарт"
Гърция е изправена пред сериозни предизвикателства. Предстои динамичен и интересен месец, тъй като страната навлиза в предизборната кампания, предшестваща предсрочните парламентарни избори. До тях се достигна след като съществуващият парламент в три тура не успя да избере президент на страната. Политическата нестабилност е съчетана със сериозни икономически проблеми. Гърция има най-висок процент на безработица в Европа, загуби 25% от своя брутен вътрешен продукт, а голяма част от обществото няма достъп до качествено здравеопазване. Неизплатените задължения към държавата са над 70 млрд., а според редица наблюдатели кризата вече не е само икономическа и политическа, а се превръща и в хуманитарна. Голяма част от гражданите са достигнали своя предел на търпимост към политическата класа. Кризата е всеобхватна и са необходими нови предложения, тъй като социалното изчерпване доведе до трайна политическа нестабилност. Изборите, които ще бъдат насрочени най-вероятно за 25 януари 2015г. ще трябва да излъчат едно ново стабилно правителство, което да промени курса на политическата линия и да обсъди въпроса за отношенията с кредиторите на страната в дългосрочен план. Ляво или дясно, това бъдещо правителство ще бъде изправено пред неимоверни трудности. Кредиторите от своя страна трябва да спрат да упражняват натиск, за да не се засилва социалната несигурност, а икономиката да спре да изпитва рецесия и да се свива непрекъснато. Необходима е корекция в отношенията между изпълнителната власт в Гърция и нейните кредитори, за да не се увеличава социалната нестабилност и да не се засилват радикалните настроения.
Рецептата, която се прилага в Гърция, вероятно трябва да бъде актуализирана. Водещи икономисти твърдят, че проблемът на държавата може да се окаже твърде малък в сравнение с тези, които евентуално ще възникнат през 2015 г. с дълговете на Италия и Франция.
Прочети още от в. "Стандарт"