"Три месеца не стигнаха да заработи министерството на проектирането" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Три месеца след като премиерът Пламен Орешарски взе личното си решение да разцепи регионалното министерство на две и да създаде Министерство на инвестиционното проектиране (МИП), то все още не е заработило. След като заради него бяха променени Законът за устройство на територията и още над 80 закона, сега МИП трябва да пренаписва редица наредби и правилници, за да придобие реални правомощия.

Какво точно прави обаче министър Иван Данов е пълна мистерия. Ведомството му няма сайт, а самият той не се изявява извън присъствието си на редовните заседания на правителството. В момента единствената видима работа, която МИП върши, са нормативните промени, с които да се овласти. На интернет страниците на дирекцията за национален строителен контрол и агенцията за кадастър например са публикувани за обществено обсъждане промени в устройствените им правилници. Но те са само технически, което означава, че поне засега Данов се е отказал да променя функциите на строителния контрол, както се бе заканил по-рано.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Минимални ренти = фалити" е заглавиe от в. "Труд"
Евентуална държавна намеса на пазара на земя чрез фиксиране на минимални цени на рентата допълнително ще притисне земеделските производители, алармира в анализ Институтът за пазарна икономика(ИПИ). В петък депутатът от БСП Янаки Стоилов съобщи, че левицата работи по проект за определяне на минимална рента в зависимост от категорията и местоположението на нивите.

"Подобна мярка ще усили натиска върху земеделските производители. Първо, защото субсидията на единица площ след две години ще достигне тавана си, а с промените в новата Обща селскостопанска политика този таван няма да бъде много по-висок от субсидията на единица площ през 2013 г. Иначе казано основната причина за ръста на рентата досега - субсидията на площ, скоро ще спре да движи пазара", аргументира се авторът на анализа Николай Вълканов.

Прочети още от в. "Труд"

"Българинът рекордьор по боклук в ЕС" четем на първа страница във в. "Монитор"
Жителите на големите градове масово пълнят контейнерите за боклук с храна. В населените места с над 50 000 жители 28,8% от съдържанието на кофите са хранителни отпадъци. Това показват данни на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г. Статистиката отчита, че колкото по-голям е градът, толкова по-голямо е съотношението на хранителните отпадъците в кофите за смет. И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата. В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4,8 на сто. В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите. Това съдържание на контейнерите обаче ощетява фирмите за разделно събиране, които трябва да рециклират половината от пуснатите на пазара опаковки. „Изтеглихме дейността си от смолянския регион, защото в контейнерите имаше или сгурия, или тревни отпадъци", обясни пред „Монитор" управителят на „Екопак" Тодор Бургуджиев. В случай че останат и продължат да работят в тези губещи райони, организациите за оползотворяване ще бъдат принудени да купуват смет за да си изпълнят целите. В същото време по данни на „Евростат" България е рекордьор по генериране на отпадъци в целия ЕС.
Прочети още от в. "Монитор"

""Горна Арда" се задвижва", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Най-големият частен проект за ВЕЦ в България се раздвижва - мажоритарният собственик EVN започва процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на хидроенергийната каскада "Горна Арда". Планът е началото на строителството да е през следващата година, като инвестицията в 170-мегаватовото съоръжение се оценява на 350 млн. евро. Очакванията на EVN са, че след пет години първата мощност от каскадата ще започне да произвежда електроенергия.

Второ начало

От "Хидроенергийна компания Горна Арда" обявиха, че тази седмица ще внесат в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уведомление за инвестиционно предложение, на което основание министерството ще започне процедурата. От МОСВ не се ангажираха със срок пред "Капитал Daily", защото продължителността зависи от експедитивността на дружеството в подготовката и предоставянето на документи и информация, както и от тяхното качество.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Орешарски в парламента за Сирия и бюджета", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Блиц въпроси към премиера за Сирия и отчет на правителството за първите му 100 дни ще са акцентите на парламента в първите дни след лятната ваканция. На 4 септември депутатите се връщат от почивка и ще работят два дни, тъй като 6 септември, петък, е неработен за всички. И през двата дни премиерът Пламен Орешарски ще е в Народното събрание, научи "Стандарт". В сряда той ще е в пленарната зала с тримата си вицепремиери Даниела Бобева, Зинаида Златанова и Цветлин Йовчев. Те ще отговарят на въпроси на депутатите по време на нововъведението - т. нар. блиц контрола. Тогава се ще се чуе и становището на правителството за кризата в Сирия.
Както в началото на всяка пленарна сесия, в сряда лидерите на партии ще очертаят в изявления приоритетите си. БСП ще предложи и декларацията за националните приоритети и задачи, заяви пред "Стандарт" зам.-шефката на парламента Мая Манолова. Документът е в суров вариант и социалистите очакват подкрепа от всички партии, включително и от ГЕРБ. Лидерът на опозицията Бойко Борисов обаче вече даде да се разбере, че няма да я подкрепи по политически причини. Първите инициативи на ГЕРБ ще са изслушване на премиера за Сирия. А в началото на новата сесия ще внесат и първия вот на недоверие към правителството.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Кризата не е променила драстично структурата на българската икономика", пише в. "Капитал Daily"
Въпреки продължаваща вече няколко години криза структурата на българската икономика не е претърпяла драстична промяна. Това показват предварителните данни за 2012 г. на Националния статистически институт. Броят на предприятията в нефинансовия сектор се увеличава, същото важи и за произведената продукция и добавена стойност.

Удареното строителство

Строителните предприятия и търговците са понесли най-големия удар от тежката ситуация, след като над 9200 компании от двата сектора са спрели работа през миналата година. За периода от 2009 до 2012 г. отчетливо намалява само продукцията в строителството - с над 34 процента, за сметка на тази в промишлеността. Заетите през последните четири години също спадат най-много в строителството - от 237 хил. на 151 хил. Данните показват, че за четири години работещите в нефинансовите предприятия се понижават със 164 хил.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Цигарите ще поскъпнат с до 80 стотинки за 4 години заради увеличен акциз", пише в. "Сега"
Облагането с акциз на една кутия цигари би трябвало да се увеличава с 15 до 20 стотинки през всяка от следващите 4 години. В резултат цените на цигарите може да скочат само заради акциза с 15 до 18 процента, или с между 69 и 80 стотинки. Това показват прогнози на "Индъстри уоч" в анализ за приходите от акцизи върху тютюневите изделия, цитиран от Бгнес.

Икономистите прогнозират, че пазарът у нас ще бъде силно засегнат от новите задължителни увеличения на облагането на тютюневите изделия. Директива на ЕС от 2011 г. предвижда значително увеличаване на минималните акцизни ставки, като за България и още няколко източноевропейски страни срокът е до края на 2017 г. Тогава общият акциз върху цигарите трябва да бъде най-малко 60% от среднопретеглената продажна цена на дребно, но не по-малко от 90 евро за 1000 цигари, независимо от цената.
Прочети още от в. "Сега"

"14 наши компании в топ 500 в Централна и Източна Европа", четем във в. "Монитор"
14 български компании попадат в традиционната класация на най-големите компании в Централна и Източна Европа - „Кофас ЦИЕ топ 500". Тя подрежда дружествата в региона по техния оборот, като в допълнение анализира и данни за броя на служителите, за секторни и пазарни рискове.
В сравнение с 2011 г. броят на българските компании, които са намерили място в класацията, е намалял с две, а в сравнение с 2010 г. - с три. Общият им оборот е 16,098 млрд. евро и по този показател страната ни заема осма позиция в класацията. В сравнение с 2011 г. намалението на оборота е с 1%. По отношение на процента на заетите в тези компании от всички българи над 15 г. страната ни обаче е на последно място с 0,3 на сто.
На най-предна позиция в топ 500 за ЦИЕ се нарежда „Лукойл Нефтохим". Рафинерията се придвижва от 25-о място в региона за миналата година на 19 позиция, като отчита 22% увеличение в оборота и намаление от 30% в нетната загуба за 2012 г. спрямо предходната година. „Аурубис България" пада с четири места надолу до 51-во място. Годишният оборот на компанията намалява със 7,6%, а печалбата й - с 11,1%. „Лукойл България" се премества с една позиция нагоре, заемайки 71-вото място. Общо
10 от 14-те български компании се качват нагоре в класацията. Въпреки сериозните си финансови проблеми НЕК остава на 86-о място - същото, което е заемала и през 2011 г.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Бобева води туристи от Турция", пише в. "Стандарт"
равителството се ангажира с директно привличане на туристи от страни извън ЕС. Това е съвършено нова стратегия в туризма, обяви в Смолян вицепремиерът Даниела Бобева, която два дни обикаля региона за среща с хотелиери, ресторантьори и местния бизнес. През октомври правителствена делегация, водена от Бобева, ще посети Истанбул, за да започне директно привличане на туристи от Балканския регион към ски курортите у нас. "Трябва да се обърнем към туристи от трети страни и да правим по-активна кампания. Не да се харчат пари за общи дейности, а да се прилага целеви, директен подход", заяви вицепремиерът. "За ски курортите в южната част на България потенциалният пазар са Гърция и Турция - там отиваме и каним туристите да заповядат. Така държавата ще помогне на местния туристически бизнес", допълни Бобева.
"Пампорово няма да оцелее като курорт без активна кампания за привличане на туристи, като най-реалистично е ски курортите да привличат туристи от Турция, Гърция и съседни държави", заяви още Бобева. За година имаме 60% ръст на турските туристи в зимните ни курорти, както и доста сериозен ръст в летните. "Оказва се, че сме таргета за по-модерно мислещите млади хора в Истанбул, които търсят по-либерални условия. А Пампорово е най-близкият курорт до европейската част на Турция", обясни зам.-министърът на туризма Бранимир Ботев.
"Има голям интерес и от страна на Китай към туризма в България.
Прочети още от в. "Стандарт"