Бедност, недостига на питейна вода и екологични кризи: Това са големите предизвикателства пред двата азиатски гиганта Китай и Индия по пътя им към стабилна и развита икономика, пише днес AP. Населението на двете държави в момента е около 2.3 млрд. души или около 35% от населението на света.

За всяка една от страните в Азия възможностите за просперитет за огромни, но също така рискове ги дебнат зад всеки ъгъл.

Според икономическите показатели, които двете страни официално обявяват, изглежда, че няма какво да ги отклони от пътя им нагоре и през 2007 г. Китайската икономика е растяла с темп от 10.4% в периода юли-септември, като прогнозите за 2007 и 2008 г. са за ръст от поне 10%.

Индийската икономика на свой ред е растяла със скорост от 9.2% от началото на годината до края н третото тримесечие. Това между другото е най-доброто представяне на страната от 1991 г. насам. Според изчисленията на Международния валутен фонд, програмата за борба с инфлацията, която се прие в Индия може да забави ръста на икономика на страната до 7.3% през фискалната 2007 г., която започва през април.

Подобни космически резултати се постигат с огромното производство на Китай, който се специализира в износна търговия главно със САЩ, а Индия вече е приета от света като най-големия outsource-център за високотехнологичната индустрия в глобален мащаб. Индия печели страшно много и от развитието на селското си стопанство, индустрията и сектора на услугите.

Огромните лъскави бизнес сгради, работещите вътре образовани млади специалисти в големите градове като Шанхай и Мумбай, возещи се на чисто нови европейски и японски джипове и лимузини и говорещи по последен модел мобилни телефони, контрастират изключително силно с обикновените жители от провинциалните градове.  

Около 10% от китайското 1.3 млрд. население, живее с по-малко от долар на ден, данните са на Световната банка. В индия, където живеят 1 млрд. души, около 40% живеят с по-малко от 1 щатски долар на ден.

Повече от една-трета от индийското население не може да чете и пиши, а една пета от индийците нямат редовен достъп до питейна вода. Бедността и безработицата дори успяват да прилъжат сериозна част от населението в най-изолираните части на Индия, към комунистическите идеи.

Трябва да се признае, че и двете азиатски страни успяха да докажат, че имат едни от най-гъвкавите икономики, като успяха да приемат ново търговско законодателство и индустриална политика, като междувременно подкрепиха най-бедните производители с държавни помощи и дотации.

Десетки милиарда долара от преки чуждестранни инвестиции, в допълнение с големия обем собствено пазарно търсене, са колоните, на които се държи икономиката на двете страни. Все по-голям обем инвестиции започват да влизат в транспортния сектор, за подобряване на ж.п. линиите, корабните пристанища, и автомобилните пътища. От това спечелиха изключително много стоманената индустрия, производството на строителни материали и много други.

В двете страни, капиталовите пазари се развиват в унисон с икономиката, което повишава и конкурентноспособността на компаниите от двете страни. В момента фондовият пазар на Индия отбелязва рекордни върхове, а този в Шанхай е малко под пика си от 2001 г.  

Всички тези успехи изглеждат невероятно, но световната общност все повече започва да се опасява, че бързият икономически подем в двете азиатски страни може да повлияе негативно на околната среда и на световния климат. Индустрията на Индия и Китай поглъща огромни количества чиста вода и замърсява въздуха, докато хиляди села остават без достъп до питейна вода.

Друг риск, с който Китай вече се сблъсква е прегряването на икономиката. Притеснени от бързото разрастване на сектора на недвижимите имоти и строителството, което ще доведе банките до голям процент „лоши кредити", правителствените експерти вече повишиха лихвеното ниво и налагат допълнителни мерки, за да укротят търсенето.