Начините за излизане от дълговата криза са общо взето два. Единият е неприятен и болезнен, защото изисква реформи. Другият е по-лесен и се прилага от американците и някои техни последователи. Кой е верният?

През 2011 година бразилският министър на финансите за първи път произнесе грозната дума "валутна война". Сега Япония предизвести следващия рунд. В света са оформя нещо като състезание, в което става дума за това кой ще успее да понижи стойността на собствената си валута най-много. Това се прави неслучайно. Новото японско правителство е твърдо решено да извади страната от капана на дефлацията именно по този начин: чрез пренасищането на пазара със свежи пари. Японската национална банка усърдно печата банкноти, за да девалвира йената. А това е благодат за фирмите-износителки в страната.

Японската емисионна банка не е единствената, която пусна в действие печатницата за пари. Американската централна банка дори измисли доста елегантен термин - "количествено отпускане". От избухването на финансовата и икономическа криза насам Американската централна банка понижи основната лихва почти до нула и ударно изкупува държавни облигации. "Опасността се крие в това, че всички ние се опитваме да се измъкнем от кризата, отслабвайки валутите си", казва директорът на Института за икономическа политика към Кьолнския университет Ахим Вамбах.

Валутните игрички на големите

Както е известно, девалвацията на една валута често води до ревалоризацията на друга. Бразилия изпита на собствен гръб последствията от мерките на Американската централна банка. Само за две години бразилският реал поскъпна почти двойно. Затова бразилският финансов министър говори за "валутна война". Сходна е ситуацията и в Азия. От сегашната парична политика на Япония страда най-много Южна Корея. И двете азиатски дръжави продават по цял свят автомобили, телевизори и мобилни телефони. Южнокорейският вон поскъпна по отношение на йената с почти една трета, а това накара южнокорейските износители масово да недоволстват.

Второто по големина народно стопанство в света, китайското, също понася жертви в тази валутна война, но и само допринася за нея. Години наред Китайската национална банка изкупува американски държавни облигации, за да предотврати ревалоризацията на юана. Това се отразяваше много добре на износа. Сега обаче доларовите резерви на Китай постоянно губят от стойността си, защото американците печатат все нови и нови пари. Все по-скъпият юан и намаленото потребление на западните пазари възпрепятстват китайските износители.

Докато доларът остава слаб, а китайският юан плавно повишава стойността си, курсът на еврото бие всички рекорди. При това ЕЦБ също понижи основния лихвен процент на исторически ниско ниво, изкупи огромно количество държавни облигации от кризисните страни и пусна в обращение нови парични маси. Въпреки всичко това еврото не снижава стойността си. Анализаторът на Комерцбанк Марко Вагнер обяснява това с по-агресивната валутна политика на Американската емисионна банка. Американците печатат и значително повече пари от европейците. Освен това ЕЦБ възнамерява по-късно да "прибере обратно" отпуснатите по време на кризата допълнителни ликвидни средства, за да не допусне инфлация.

На първо време обаче силното евро ще си остане проблем за страните от Южна Европа. То оскъпява техните продукти и затруднява износа им. А задлъжнелите държави спешно се нуждаят от тези приходи. От гледна точка на Марко Вагнер, единственият им изход в момента е да намалят себестойността на собствените си продукти чрез болезнени структурни реформи.

В крайна сметка може да се окаже, че европейският път е бил по-верен от японския експеримент. Спиралата на дълговете ще са завърти още по-силно, ако Япония се опита да извади икономиката си от летаргията чрез трупането на нови дългове, смята Марко Вагнер. В дългосрочен план това ще накара и частните инвеститори да обърнат гръб на японските държавни облигации. Не е изключено това да се случи още през настоящото десетилетие.

Всички сме в една лодка

Валутните хватки крият редица опасности. Добър пример в това отношение са САЩ. Възстановяването на американската икономика върви доста мудно, а безработицата се е закотвила на високото ниво от 8 процента. Ахим Вамбах от университета в Кьолн апелира за по-силна международна координация: "В противен случай ще станем свидетели на откъслечни решения. В момента водим състезание, в което няма да има победители, а само губещи", казва той.

Първо, защото дълготрайната експанзивна парична политика е добра хранителна почва за нови финансови кризи.

Второ, защото все повече държави реагират с мерки на протекционизъм. Бразилия вече въведе данъчни облекчения за собствените си фирми и в същото време увеличи митата за някои вносни стоки. Южна Корея обмисля същите мерки.

Нищо чудно тогава, ако валутната война прерасне и в търговска.