Съществуващата до неотдавна ясна граница между традиционните инвестиционни схеми и иновативните хедж фондове вече е твърде размита и двете страни навлизат в чуждата територия. Това е еднa от основните тенденции, оформящи състоянието на инвестиционния свят, според едно мащабно проучване на KPMG International и специализирания в сектор финансови услуги мозъчен тръст Create-Research, чиито резултати бяха представени днес.

Проучването се основава на информация, получена от три глобални изследвания, включващи 239 управителни дружества на традиционни фондове и алтернативни инвеститори, 61 пенсионни фонда и 48 независими администратора от 28 държави. Първите две групи управляват капитали на стойност 28 трилиона щ.д., а администраторите са отговорни за инвестиции в размер на 38 трилиона щ.д. Тези цифри говорят за мащабите на явленията, които изследването констатира.

Инвестиционният климат „се нагорещява" от утвърждаването на нов конкурент на пазара- сегмента на алтернативните инвеститори. Очевиден е стремежът на крайния инвеститор към висока доходност във всички сегменти при относително ниско ниво на риск.

Цифрите в случая са красноречиви: Макар и делът инвестиции, вложени в традиционни схеми да остава висок (70%), той е значително намалял от нивото си през 2002г. (85%). Въпреки, че процентът на пръв поглед не е много висок, мащабът на изследването може да подскаже за колко големи капиталови потоци става въпрос.

Съответната реакция на инвестиционните посредници може да се обобщи като сближаване в няколко измерения.

От една страна традиционни инвеститори използват все повече подходи, присъщи на алтернативните такива и обратно.

Алтернативните инвеститори от своя страна започват да се припокриват, като всеки изключително много разширява продуктовата гама.

Наблюдава се и разширяване на отделните продуктови линии, като например фонд за недвижими имоти във Великобритания разширява дяловите си активи в други европейски страни.

Управляващите дружества в различна степен са податливи на променив съответствие с новите реалности: част от тях избират агресивна стратегия, насочвайки се към диверсификация, докато има и такива, придържащи се към основния си модел на бизнес. Съществува една трета група, която е готова да предприеме диверсификация, но е заела изчаквателна позиция.

Друга важна тенденция е навлизането на пенсионните фондове в територията на алтернативните инвестиции. Делът на активите на изследваните такива в алтернативни фондове е 31 на сто. Този все още относително нисък дял се обясняват с наложеното за този вид фондове поддържане на висока ликвидност и малката доходност (около 10%) нужна им да покриват задълженията си в обозримо бъдеще.

Предлагаме ви и някои от по-интересните прогнози за бъдещето:

В следващите три години се очаква Европа да е най-привлекателен регионза инвестиции (според 60% от анкетираните), следвана от Югоизточна Азия и Близкия Изток.

Кредитната криза от лятото на т.г. ще забави темпа на промяната в сегмента на традиционните фондове, но не и в този на алтернативните.

Крайните инвеститори се очаква да изискват по-висока доходност от алтернативните инвестиции. Управителите на пенсионни фондове обаче вярват, че традиционните фондове ще се справя ще реализират не по-малък доход.

Очаква се сегментът на фондовете за дялово участие да не остане изцяло в частни ръце, тъй като и инвеститори, и държава ще очакват все по-голяма прозрачност и независимо управление.

Трябва да се отбележи, че горепосочените изменения засягат директно България, макар че изследването е направено на глобално ниво. Констатираните процеси се случват и у нас, макар и в по-малък мащаб. Трябва да се отчита и фактът, че повечето от секторите, в които алтернативните инвеститори влагат капитал, са такива, които бележат «бумове» при икономиките в преход - например инфраструктурно развитие и недвижимо имущество.

Настоящето изследване на KPMG е озаглавено: «Сходство и диверсификация: новите сили, които оформят инвестиционния свят».

Авторите на проучването, KPMG International, са глобална мрежа от фирми, предлагащи одит данъчни, и консултантски услуги. Тя развива дейност в 148 страни и разполага с 113 000 служители. В България KPMG функционира от 1992г. и притежава офиси в София и Варна с общо 250 служители.