Българските фермери са недоволни от мерките на държавата спрямо тях и подготвят протест. Основанията им за протест изглеждат съвсем основателни, защото в момента вносно агнешко месо с ниско качество е заляло българския пазар преди Великден, докато  нашите животновъди се опитват да спасят производството си.

Проблемът е, че чрез фирмите вносителки, се предлага прекалено евтино и некачествено месо, а вероятно си спомняте и за 20-годишното ирландско месо, което беше пуснато по магазинната мрежа. Същата е ситуацията и със производителите на зеленчуци и плодове.

На 1 април около 4 000 фермери ще излязат на протест на автомагистрала „Тракия" при разклона на пловдивското село Труд, с искане държавата да им помогне да преборят кризата.

Животновъдите са недоволни от управлението на сектора и настояват субсидиите им да се изравнят с тези на фермерите в останалите страни от Европейския съюз.

Новозеландски и австралийски агнета, замразени преди повече от пет месеца, в момента се предлагат на пазара като български, в опит да бъдат заблудени хората, които се готвят за празничната великденска трапеза, съобщи председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов.

„Нашите цени в България в момента варират от 4 до лева живо тегло, а месото на българския пазар трябва да е максимум 12 лева. A търговците го предлагат 15-16 лева. с тази цена се държат и вносните агнета, за да не се развалят, че са вносни. Затова се предлагат навсякъде като български", обясни той.

Според фермерите българското производство е на ръба на оцеляването. Повече от 20 % от сектора е фалирал миналата година, обяви председателят на браншовия съюз на животновъдите Господин Господинов. „Ако продължаваме така, тази година темповете са по-бързо, до около 2-3 години ще останем без животно в България", заяви той.

Фермерите настояват за незабавна среща с премиера Борисов, на която да поставят проблемите си и възможните според тях решения. Животновъдите предложиха да се отвори глава „Земеделие" от договора ни за присъединяване към ЕС, за да се изравнят по-бързо субсидиите им с тези на фермерите от по-старите страни от евросъюза.

Като краен вариант браншовиците определиха приемане на закон за фалитите на фермите, чрез който фалиралите производители да получават някаква компенсация.