Заменките на земи на държавата и общините с кръг от физически лица и фирми представляват облага, от която  българските управляващи засега нямат намерение да лишават заинтересуваните.

Освен че е аморална, практиката на заменките, която в крайна сметка не е в противоречие със сега действащите български закони, ощетява дългосрочните капитали на България. Руши се кредитът на доверие в обществото. Със заменките се изкривява принципът на свободния пазар - цената, по която частниците придобиват хубавите държавни земи, е многократно под пазарната. Унищожават се конкурентни предимства в полза на олигопола. Унищожават се ценни екосистеми, защото в повечето случаи става дума за терени със запазена природа.

Използвайки тази дупка на закона, без никаква целесъобразност освен личната изгода, най-ценните в екологично отношение микрорайони в България са разпределяни между група най-богати българи, които не се бавят и развиват инвестиционните си проекти върху бившата публична собственост  - грандомански ски курорт, скрити хотели по крайбрежието, феодални латифундии, където на  велможите са позволени всякакви своеволия, резиденции на мутро - барока.

Тази проблемна област трябваше да бъде дискутирана в сградата на Народното събрание на площад „Народно събрание" 2 с представители на над 30 зелени и антикорупционни организации, обединени от Българска антикорупционна коалиция. От това, че коалицията се пропука, за малко срещата не се състоя.

Журналисти и основните организатори „Зелени Балкани", представители на НПО и активисти, трябваше да почакат отвън на свежо около час и половина, тъй като списъкът с поканените бе подмемен, тоя списък стана „оня списък" и Кафка би оценил по достойнство сюжета „ще те пусна - няма да те пусна". Oще повече, отвън белите стени на замъка - вместилище на топлото и плюша, стояха пет дузини хора с два плаката и оказваха натиск.

Забраната за влизане в парламента може и да беше случайна, а може допускът до Народното събрание да бе ограничен също така и покрай неудобната дискусия около Бюджет 2009. Някъде се мярна  и шефът на МОСВ Джевдет Чакъров от ДПС, който обаче определено беше „над тези неща". В крайна сметка евродепутатът Йенс - Питер Бонде, който трябваше да подкрепи откриването на кампанията срещу заменките „Обща кауза", не можа да вземе отношение по същество по темата за заменките на публични с малоценни частни земи.

Какво ли може да излезе след куцото начало? Екоактивистите говореха неудобни неща в една от залите на Парламента: над 60 хил. дка гори са заменени по Черноморието, в Рила и Родопите през последните 10 години. По някои оценки общият брой може да достигне 110 хил.дка. Фирми на известни бизнесмени дават на държавата земи в краища като Видинско или Марица - Изток на цена 200 лв. за декар и получават от държавата и общините също толкова земя, само че вече с друга цена.

Цената е друга на пазара, но не в методологията на оценителите. Методика за оценката е кон за кокошка. По този начин се даряват (не говорим за парите, които се движат под масата) земи на първа линия край морето с пазарна стойност 80 - 100 евро за кв.м. стотици пъти по-евтино. Разликата между пазарната и „оценителската" цена на имотите може би достига сумарно 8 млрд. лева, считат зелените, които работят с международната антикорупционна организация „Трансперънси Интернешънъл".   

Проблемът с цените се задълбочава, когато започва да се променя статута на заменените земи. „Най-голямото престъпление срещу нацията след Берлинския конгрес" - така описват „Зелени Балкани" раздаването на българските ландшафти. Бе споменато за комасиране на няколко стотин хиляди декара земя в Добруджа - с пари от Турция. Желаещи за заменки има много, хиляди молби чакат за комасация - те обаче се разрешават само на много „специални" хора, което още по-силно крещи за обществен контрол.

Изход са намерили активистите от „За да остане природа в България" и организацията „Зелените адвокати". Раздаването на земи изкривява конкурентното право на Европейския съюз, погазвайки член 87 от Римския договор. Само ако се постигат политиките на Съюза за изостанали райони са допустими изкривяващите пазарния принцип заменки. В българския случай не е така - заменки се правят само в урбанизирани райони, където може да се строят хотели например.

Другото законово нарушение е безстопанствеността, в каквато могат да се обвинят областните управители, допуснали непропорционални замени, от които държавата е ощетена. Европейските институции са сезирани, но българските власти не показват, че са притеснени. Напротив - начело с БСП са променени пет закона, за да може бизнесът със замените да тече - твърди адвокат Овчаров от Зелените адвокати. Защо ли по закон никой няма право да обжалва ОУП?

Има възможност за отмяна на влзезлите в сила след 1 януари 2007 г. замени, твърдят зелените. Нужна е политическа воля в Парламента. Подкрепи ги Иван Сотиров, депутат от ОДС, кандидат за председател на Съюза на демократичните сили. Той заяви, че в тази схема на заменки не са безучастни и националните медии, тъй като „всяка медия е нечия", а тъкмо тези, които могат да си позволят да сключват заменки, могат и да си позволят да имат медия. „Националната телевизия трябва да осигури трибуна за този дебат".

По Черноморието 100% от земите, влизащи в Натура, които не са част от резервати или водни площи, са вече частни. Стига се дотам, че уникалната местност Камчийски пясъци, седем километра природни дюни по крайбрежието южно от Варна в непосредствена бизост до биосферен резерват, са обявени за пасбища от най-ниската десета категория.

Преразглеждането на заменките, позволени след влизането на България в ЕС на 1.01.2007 г., трябва да започне от четири знакови области: Шабла с феодални интереси на Гриша Ганчев, Камчийски пясъци, взети от четири дъщерни фирми на Райфайзенбанк, рилските проекти „Искровете" на Ковачки и Супер Перелик на Асенов в Родопите.  

Искането от независимия депутат Минчо Христов пред Комисията по земеделие в Парламента, изразено в три точки: край на заменките, ревизия на заменените територии и мораториум от 20 г. върху замените, е било отхвърлено вчера.

В дискусията в Парламента бе преценено, че Президентът може да свика Съвета за национална сигурност или пък Конституционния съд може да бъде сезиран, за което биха се намерили нужните 60 депутатски гласа. Но каква е гаранцията, че това ще помогне, след като самият Президент раздаде ордени „Стара планина" на хора като Тодор Батков, които са сред най-възползвалите се от заменките?

Изключително е важен натискът, който Европейският съюз в момента оказва на България. Миналата седмица министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова е потърсила за  консултации зелените, тъй като Европейският парламет е търсил обяснение от нея какво става у нас. Законова промяна, спираща заменките в България, ще бъде предприета, очаква се от това Народно събрание. Проблемът е, че оставащите три или пет месеца ще се ползват най-пълноценно за промяна статута на земи. Природата се губи, българското население губи и пари.

Позицията на правителството преди време изрази вицепремиерът Ивайло Калфин: държавата печели от заменки. За 4 години във властта от тройната коалиция са отпуснати 23 800 дка. в замяна на 74 000 дка. Да беше спрял дотук ... защото Калфин продължи: 7 млн. лева са оставили на държавата лица и фирми, които са осъществили замените и са имали право на доплащане от страна на фиска, но изглежда великодушно са се отказали. След позоваването на тези родолюбиви фирми и български граждани, вече е по детски ясно: реална корупция.