Според Збигнев Бжежински президентът Барак Обама трябва да има три основни цели, когато се среща с колегата си от Русия Дмитрий Медведев и с министър-председателят Владимир Путин през следващата седмица: първо, да се разшири сътрудничество между САЩ и Русия в областите, където интересите на двете страни съвпадат, второ, да се подчертаят, взаимните ползи в намаляването на разногласия между двете страни в рамките на международно уважаваните "правила на играта" и на трето място, да помогне за формирането на геополитически контекст, в който Русия все повече държейки на собствения си интерес в крайна сметка се превръща в истински пост-имперски партньор на евро-атлантическата общност.

От трите цели, първата е най-лесно осъществима, а втората е чувствителна, но трябва да се реализира, за да няма повторения на това, което е стана миналия август, когато руските войски навлязоха в Грузия.

Третата може да се постигне само по заобиколен път - но усилията за осъществяването й трябва да бъдат стратегически насочени. Във всеки случай е очевидно, че и двете страни ще имат полза от по-добри взаимоотношения.

Според статия в FT на бившия съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, за щастие, финансовата криза накара руският елит да осъзнае, че за първи път в своята история, Русия и благосъстоянието й зависят от благосъстоянието на останалия свят и особено на Америка. Тази реалност на зависимостта създава удачна настройката за срещата.

Освен това, по някои важни въпроси на сътрудничеството е не само възможно, но и взаимно изгодно. Това е особено вярно за реципрочното намаление на ядрените оръжия, компромис относно плановете на САЩ за ракетен щит и съвместни усилия за засилване на режима за ядрено неразпространение, както и другите мерки за сигурност.

За съжаление, позицията на двете страни спрямо Иран е диаметрално противоположна поради простата причина, че засилването на напрежението между ислямската република и САЩ води по поскъпване на цените на петрола и съответно до повишаване на експортните приходи на Русия, която пък е изправена пред дългосрочните предизвикателства за политическото и икономическото си влияние, идващи от САЩ и Китай.

Налице са сериозни - въпреки че не става въпрос за войната - геополитически конфликти на интереси между САЩ и Руската федерация.

Засилване на контрола над Украйна ще възстанови силата на имперска Русия, с потенциал за конфликти в страните от Централна Европа. Обсадата на Грузия ще отрежете Запада от енергийната връзка (петролопровода Баку-Джейхан) с Каспийско море и Централна Азия. В такава ситуация Азербайджан пък няма друг избор, освен да се подчини на Москва.

В действителност, в срещите на върха Путин и Медведев ще търсят признаци, че новата администрация в САЩ е готова да отстъпи от споразуменията за партньорство с Украйна и Грузия, подписани от бившия президент Джордж У. Буш.

Дори и несъзнателен сигнал в този смисъл ще се разглежда като зелена светлина за повече силови руски действия против тези две държави.

Яснота по тези въпроси, постигната чрез реални дискусии, ще намали рисковете от това Русия да се опитва да възстанови една имперски система в пространството преди това, заемано от Царската империя, а след това и от Съветския съюз. Постепенното утвърждаване на националния плурализъм в това пространство ще ускори затихването на исторически безплодните имперски амбиции.

Сериозният стратегически подход, изисква Русия за приеме новите пост-имперски реалности и да се насърчи нейното демократично развитие.