Норвегия е една от страните с най-много електромобили. През 2020 година повече от половината от новите коли са били електрически. Собствениците им се ползват с редица предимства. Още когато се появиха първите електрически автомобили през 1990-те години, те бяха освободени от вносно мито, което е доста високо, тъй като Норвегия не е членка на ЕС. Освен това те не плащат за регистрацията на превозното средство, която излиза около 10 000 евро, а и са освободени от ДДС, чиято ставка е цели 25 процента.

Всичко това прави електромобилите не по-скъпи от колите с двигатели с вътрешно горене. Други предимства за техните собственици са по-ниските магистрални такси, както и освобождаването им от такси за паркиране в някои градове на страната. Освен това на електрическите автомобили им е позволено да се движат на лентите, предвидени за градския транспорт.

Инфраструктурата е налична

От какво най-често се оплакват и с какви проблеми се сблъскват собствениците на електромобили? В Норвегия е изградена добра инфраструктура за електромобилите, казва за ДВ Андреас Радикс, автоексперт от мюнхенската консултантска фирма Berylls. Жителите на скандинавските страни, включително и на Норвегия, от години използват специални устройства за външно подгряване на автомобилите с вътрешно горене. Благодарение на тях не им се налага да размразяват стъклата на автомобила сутрин преди да потеглят на път. Сега тези устройства, с която разполага практически всеки норвежки дом, могат да се използват и за зареждането на електромобилите, казва Радикс.

По данни на Норвежката електромобилна асоциация, на всички междуградски пътища в страната са изградени поне по две зарядни станции на всеки 50 километра. "В Норвегия се отделят достатъчно бюджетни средства за съответната инфраструктура", казва Михаел Мюлер-Гьорнерт от екологическия транспортен клуб VCD в Берлин. Това дава необходимата увереност на собствениците, че и по време на дълги пътувания ще могат по всяко време да заредят своя автомобил. За разлика от Германия, например, където има опасения, че с електромобил може и да не успееш да стигнеш до следващата зарядна станция, посочва той.

Андреас Радикс от Berylls не е съгласен, че популярността на електромобилите зависи само от броя на зарядните станции по пътищата. В Германия се падат средно по 9 автомобила на една такава станция, докато в Норвегия те са 23. "Мрежата от такива съоръжения в Норвегия е по-рядка, но пък много по-интензивно използвана от тази в Германия. И въпреки че често на шофьорите на електрически автомобили им се налага да чакат на опашка, за да презаредят батериите си, популярността на електромобилите в Норвегия продължава да расте", казва Радикс.

В крайна сметка общите разходи за електрическа кола трябва да бъдат по-ниски, отколкото за конвенционален автомобил с двигател с вътрешно горене. Такъв е случаят в Норвегия. Но според Михаел Мюлер-Гьорнерт, за да нараства популярността на електрическите превозни средства са необходими и допълнителни стимули - например бонуси или премии от държавата за закупуване на електромобил. Освен това той е убеден, че е необходимо да се увеличи данъкът за конвенционалните автомобили с високи стойности на въглеродните емисии, а с тези средства да се насърчи преходът към електромобилност.

До 2025 да не се продават коли, отделящи въглероден двуокис

След 2025 година в Норвегия вече няма да е възможно да се регистрират автомобили, чиито двигатели са с вътрешно горене. През миналата година беше поставен нов рекорд в продажбите на електромобили - повече от половината от новорегистрираните коли са били електрически. Предвижданията са, че през тази година делът им ще достигне дори 65 процента. "Ако тенденцията се запази, смятаме, че ще постигнем поставената цел до 2025 година да не се продават коли, които отделят въглероден двуокис", казва Кристиан Бу от Норвежката електромобилна асоциация.

За производството на електроенергия Норвегия използва основно водната сила. Това означава, че електромобилите в тази страна фактически са въглеродно неутрални, което ги прави още по-екологични и привлекателни. Но от друга страна популярността им в Норвегия се дължи и на това, че те се финансират от държавни фондове, в които се вливат парите от износа на норвежки нефт и газ. А това поражда много критики от страна на природозащитниците.