Единствено при износа на пшеница българските фермери успяха да възвърнат външните си пазари през миналата година, като за периода от 30 юни 2023 г. до 5 януари т. г. страната ни е експортирала близо 4 милиона тона (3 846 186 тона хлебно зърно) - не само за трети страни, но и за държавите в Европейския съюз. Това съобщава за Синор.бг представител на Министерството на земеделието и храните.

По предварителни данни запасите от пшеница към 5 януари 2024 г. се оценяват на 2 853 424 тона .

Зърнените запаси надхвърлят 7,3 млн. тона, но това не е повод за радост

Зърнените запаси надхвърлят 7,3 млн. тона, но това не е повод за радост

Доста слабо към този момент върви търговията със слънчоглед и царевица

Добрата новина е, че българското зърно отново се търси в Испания, където до миналата година бяхме изместени от Украйна. Освен в Европейския съюз нови пазари за родната пшеница намираме и в Индонезия.

При всички останали култури търговията не само извън страната, но и на вътрешния пазар върви изключително слабо. Особено при слънчогледа, чиито запаси надхвърлят 1,1 милиона тона. Към началото на януари тази година вътрешното потребление на слънчогледово семе е едва 784 120, от които 608 хил. тона са изкупени за производство на олио. След жътвата през миналата година в хамбарите бяха отчетени 2 085 542 тона маслодайно семе.

България излезе от тройката на най-големите износители на пшеница от ЕС

България излезе от тройката на най-големите износители на пшеница от ЕС

Първа остава Румъния, следвана от Полша и Франция

Изданието припомня, че основната причина за това е в срива на цените, които от 949,60 лв. за тон през януари миналата година сега е 697 лв. на тон.

По отношение на актуалните данни за вноса на слънчоглед от Украйна от септември до началото на януари в страната са влезли само 180 хил. тона, като аграрното министерството следи всеки издаден лиценз от украинската страна.