Само 17% от българските работодатели в момента не прилагат дистанционна работа под никаква форма. Това показва анкета, проведена от Българската стопанска камара (БСК). В същото време половината от работодателите у нас биха запазили работата от разстояние и след края на пандемията. Проучването е проведено в периода 2 - 25 април 2021 г. и в него са взели участие ръководители "Човешки ресурси" от 180 предприятия в цялата страна и от почти всички сектори на икономиката.
Според анкетата 55% от българския бизнес е въвел дистанционна работа в своите компании след установеното извънредно положение преди година. 90 на 100 обаче прилагат т. нар. хибридна форма на работа - някои дни от вкъщи, други дни от офиса. Впрочем, подобна е тенденцията в целия Европейски съюз.
Според анализ на БСК, практиката показа, че в обществото съществува непознаване на материята, както и какви са правата и задълженията на работодателите и служителите при работа от разстояние. Тоест, има нужда от разяснителна кампания.
Конкретните изисквания и правилата за работа от разстояние в допълнителните споразумения със служителите, както и обезпечаването на работните места у дома с необходимата техника са трудности, с които се сблъсква всеки трети работодател (33,3%). На следващо място (с по 28%) като проблеми се очертават: невъзможността за ефективно наблюдение и отчитане на работата, затрудненията в комуникацията и обратната връзка, нарастващият стрес и напрежение в работата, оценката на риска и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Третата група проблеми (с по 22%) са: Осигуряването на софтуер за управление и контрол, проблеми с трудовата и технологична дисциплина и проблеми с мотивацията, показват данните от анкетата на БСК.
Иначе, най-често дистанционната работа в момента се прилага за административния персонал, различните ръководители, специалисти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни специалисти, ИКТ специалисти, както и за персонал, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна заетост на техници, инженери и приложни специалисти, а за служителите, осигуряващи охрана и сигурност, тази форма на заетост е не е приложима.