Златото се е използвало като средство за размяна и търговия хиляди години. То е било лесно за пренасяне, а това, че се е срещало рядко го е правило наистина ценно. Намирането и добиването му изискват да се инвестират сериозни финансови средства.

Процесът от преработването на рудата, за да се създадат златни кюлчета е труден и скъп. Именно поради тази причина, минните компании, които добиват ценния метал, трябва да работят много ефективно. През 2019 година средната цена за добиване на унция злато се повиши до 1000 долара от 988 долара за последното тримесечие на 2018 година, пише The Gold Telegraph.

Големите минни компании са доказали, че могат да контролират производствените си разходи и да поддържат дейността си ефективна, а инвеститорите харесват това.

Сайтът за информация и анализи Mining Intelligence e съставил класация на минните компании, които добиват злато с най-ниски производствени разходи. Основният критерий, по който са подреждани мините е те да имат възвръщаемост от 80% от производството на метала.

Шест от включените 10 компании са понижили производствените си разходи през първото тримесечие на 2019 година, като лидер в това отношение е мината в Австралия Kirkland Lake Gold Forestville. Тя беше първа в списъка с най-малко производствени разходи за миналите две тримесечия. Продукцията на злато е стигнала до 356 230 унции през 2018 година, а до края на 2019 година се очаква тя да се увеличи до 400 000 унции.

Barrick's Pueblo Viejo в Доминиканската Република също е мина с ниски производствени разходи - под 550 долара за унция през 2019 година. Продукцията на златния басейн е била 581 000 унции през 2018 година, като добивът за унция е струвал 623 долара. Компанията планира и проект за разширяване на мината на стойност милиарди долари.

Три компании за добиване на злато са понижили разходите си 20% или повече, което им дава място в списъка.

Такава e Evolution Mining в Куинсланд, Австралия, която притежава откритата мина Mt Carlton. Нейното производство за три години възлиза на 100 000 унции.

Още една компания, намалила разходите, си е Kainantu Mine в Папуа Нова Гвинея. Мината произвежда 120 000 унции на годишна и целта ѝ е да надмине това количество.

Третата компания със спад на разходите повече от 20% е Natalka Mine`s Olimpiada, намираща се в района на Магадан на Северното тихоокеанско крайбрежие на Русия.

Мината Kumtor е собственост на Сеnterra и се намира в Китай. Тя е най-голямото златно находище в Централна Азия и е произвела 534 563 унции злато през 2018 година.

В класацията се нарежда и още една мина Semofa`s Natougou-Boungo, която се намира в африканската държава Буркина Фасо, но е канадска собственост. Този басейн произвежда злато за 534 долара на унция.

Три мини са изпаднали от класацията. Това са Norgold`s Neryungri в Русия, Alacer`s Copler в Ерзинджан, Турция и Hounde в Буркина Фасо.