Стрийминга на музика и как се изкарват пари от този бизнес?

Глобалният музикален пазар изживя своята четвърта поредна година на растеж през 2018 г., генерирайки приходи от над 19 милиарда долара. Стриймингът на музика сега представлява почти половината от тази сума, като има 255 милиона човека, които плащат абонамент по целия свят, пише Visual Capitalist.

Епохата на стрийминга

Платформите за стрийминг са уеб базирани услуги, които позволяват на потребителите да слушат музика с висока разделителна способност, без да се налага да изтеглят и съхраняват големи файлове.

Основите на този тип предаване на музика са положени от peer-to-peer система за споделяне на файлове Napster през 2001 г., последвана от iTunes на Apple няколко години по-късно. Spotify, в опит да се бори с музикалното пиратство, е основан през 2006 г. от шведите Даниел Ек и Мартин Лоренцон.

Днес 68% от възрастните използват услуги за стрийминг на музика. Според компанията за проучване на пазара Global Web Index, поколението Z (родените между 1996 - 2010 г.) прекарва най-много време в стрийминг платформите.

Spotify увеличи платените си потребители с 30% за година

Компанията изненадва с по-високи от очакваните приходи

Как стрийминг платформите печелят пари?

В момента има 33 активни стрийминг платформи с различни функции и характеристики. Най-големите - Spotify и Apple Music, разчитат на почти идентични модели, за да генерират приходи:

• Платени абонаменти: Месечни абонаментни пакети, които включват премиум услуги за 10 долара на месец и семейни пакети за 15 долара месечно
• Приходи от реклама (Apple Music няма реклами): При този модел рекламодателите плащат, за да се появяват в платформата, като рекламите са на всеки 15 минути за 30 секунди и могат също така да включват спонсорирани плейлисти или да се появяват на начална страница

Spotify

С 217 милиона активни потребители и приходи от почти 6 милиарда долара през 2018 г. Spotify е глобалният лидер в музикалния стрийминг. Цели 91% от приходите на компанията идват от нейните 100 милиона платени абонаменти, двойно повече от тези на Apple Music, докато останалите 9% са от реклама. Spotify и Google Play имат най-лоялната потребителска база, докато Musify и Audible, която е собственост на Amazon, са с най-много абонати, които използват и други платформи.

Apple Music

Стрийминг платформата на Apple притежава по-голяма потребителска база от Spotify в Азиатско-тихоокеанския регион, Близкия изток, Африка. Въпреки че Apple Music не е печеливш ход за компанията, тя укрепва екосистемата от услугите на Apple, насърчавайки една по-лоялна потребителска база. Една четвърт от потребителите на платформата имат премиум акаунти и в Spotify. Глобално абонатите на Apple Music прекарват около 20 минути на ден в нея.

Как изпълнителите печелят пари?

Както за Spotify, така и за Apple Music, 70% от приходите, генерирани от платени абонаменти и реклама, отиват за плащания към музикални лейбъли и изпълнители. И двете платформи използват пропорционалния модел (pro-rata model), който плаща въз основа на общия дял стриймвания, които всеки артист има. Само за пример, ако се генерират 100 милиона долара приходи и изпълненията на дадения артист представляват 1% стриймвания oт тях, тогава той ще получи 1 милион долара авторски и лицензионни възнаграждения. Платформите не съобщават публично точно какъв дял от приходите отиват за артистите и звукозаписните компании.

Изпълнителите обаче искат по-справедлив модел, който е да е ориентиран повече към потребителите (user-centric model), при който да им се плаща въз основа на това какво слуша най-много отделния човек, като се използва неговата абонаментна такса. По-малките платформи като Deezer вече се насочват към този модел и приканват останалите да направят същото.

Apple Music надмина Spotify по платени абонати в САЩ

Общият брой на абонатите на Spotify обаче е значително по-голям

Бъдещето на стрийминг услугите

През следващото десетилетие индустрията за стрийминг на музика ще продължи да се трансформира, като иновациите ще предоставят значителни възможности и предизвикателства както за платформите, така и за потребителите.

• Персонализация: Платформите за стрийминг използват технология, за да разберат напълно навиците за слушане на потребителя и да персонализират музикалните препоръки директно към него.
• Оригинално съдържание: Подтикнат от растежа на стрийминг услуги като Netflix и YouTube, покупката от Spotify на Gimlet Media (компания за подкасти) за над 200 милиона долара сигнализира за началото на стрийминг платформите, които инвестират в оригинално съдържание.
• По-високи цени: Изпълнителите и музикалните лейбъли изискват да им се плаща повече за музиката, която създават, принуждавайки стрийминг платформите да увеличат абонаментните си такси в опит да компенсират загубените приходи.
• Предаване на живо: С нарастващата популярност на предаването на живо, изпълнителните могат да предложат на публиката по-персонализирани и по-автентични версии на своята музика.

В момента изпълнителите могат да увеличат шансовете си да бъдат включени в повече плейлисти и в крайна сметка да печелят повече пари, като променят своята музика въз основа на алгоритмите в платформата. Например, те получават заплащане, само когато песента им бъде слушана за 30 секунди, което води до много по-кратки продукции, които започват с припева, за да запазят вниманието на слушателя.

Докато стрийминг платформите продължават да осигуряват повече пътища за артистите, за да стигнат до сърцата на своята публика, много критици от индустрията твърдят, че музиката вече не е за създаване на нещо чисто за удоволствие, а за използването на подходи по дадена формула, с единствена цел печалба.

Кои са най-печелившите музиканти за 2019 година?

Звездите в топ 10 са спечелили общо малко над 1 млрд. долара