Войната в Украйна направи видима новата Желязна завеса в света. Подобно на оригиналната, тя раздели държавите не само геополитически, но и икономически. Някои теоретици твърдят, че парите са като водата - винаги си намират път. С оглед санкциите и нарушените бизнес отношения между Русия и западния свят, този път не е много кратък и лесен - и това предизвиква големи затруднения за обикновените хора и фирми, които изпращат или получават пари.
Това е лошо, защото даже в България има бизнеси, които имат партньори в Руската федерация и искат да продължат да работят с тях. Отделно от това, не са малко и хората у нас, които имат близки и роднини там.
Контекст: Още от преди нахлуването на Русия в Украйна някои финансови институции бяха поставени под международни санкции, но след началото на конфликта ситуацията стана още по-сложна. Много от западните финансови и финтех компании просто напуснаха руския пазар и така част от традиционните опции отпаднаха.
Какво остава? Специализирани руски издания като РБК и "Тинькофф Журнал" поддържат списъци с възможните варианти, но промени има буквално всеки ден.
Стандартен банков превод: Изключването на руски банки от глобалната система SWIFT е мярка с изключително голям мащаб и прилагането ѝ само по себе си беше голяма новина. Всъщност, обаче, само част от сектора е извън SWIFT.
Все още в Русия работят банки като Reiffeisen и UniCredit. Проблемът е, че и двете поне официално вървят към излизане от руския пазар - макар австрийското правителство да дава ясен знак, че доста печелившото присъствие на първата от двете банки на руския пазар няма да приключи чак толкова скоро.
Остават още няколко руски банки с достъп до SWIFT като "АК Барс", "Пересвет", "Русский стандарт", "Експобанк" и т.н.
При всяко положение, можете да очаквате по-бавни от обичайното SWIFT трансфери.
Големите играчи като Сбербанк и ВТБ са санкционирани, а голяма част от останалите или не са част от SWIFT или имат определени ограничения.
Платежна система "Мир": Руският проект "Мир", е най-вече за вътрешна употреба, но освен това предлага и международни преводи. За момента обаче системата се поддържа от малък брой банки в държави като Армения, Беларус, Казахстан, Виетнам и (според РИА Новости) Южна Корея. Турция спря плащанията през "Мир" заради опасения от санкции.
UnionPay: Китайската платежна система предлага трансгранични трансфери чрез услугата MoneyExpress. Тя обаче е достъпна само за карти, издадени от китайски банки - въпреки че в Русия UnionPay набира популярност.
Компании за парични преводи: Въпреки излизането от руския пазар на WesternUnion, MoneyGram, Wise, PayPal и ред други западни компании, там остават руските им аналози. Сред тях е, например, "Золотая Корона". Тя поддържа трансфери от ЕС, но по собствен (и потенциално по-неизгоден от официалния) курс.
Има и ограничения например за брой преводи и общ размер на месец, като параметрите на услугата я правят по-подходяща за нуждите на физически лица.
Подобна е ситуацията и с платформи като "Юнистрим" и Contact, като последната поддържа само руски банкови карти.
Стейбълкойни: Крипто технологиите имат един безспорен геополитически плюс от гледна точка на Русия - не се влияят от санкционни режими. Големият недостатък на най-масовите като биткойн и етер е в тяхната нестабилност. За целите на трансграничните трансфери по-добър вариант са т.нар стейбълкойни - дигитални активи, чиято стойност е обвързана с реални такива.
Примери за това са USDT на компанията Tether, BUSD на Binance и USDC на Circle, които са обвързани с щатския долар.
Проблемът с дигиталните активи е, че все още няма достатъчно надеждни механизми за защита от измами и от загуба на средства заради, например, крах на компанията, издаваща дадения стейбълкойн. Това също не е оптимален вариант при редовни плащания между бизнеси. Освен това, безопасната употреба изисква технически познания.