Не всички компании в индустриалната зона на Валенсия затвориха по време на икономическата криза във Венецуела: само две трети от тях. Оцелелите сред ръждясващите заводи на някогашното сърце на производството на страната се радват на временно примирие във войната на правителството срещу капитализма, пише Bloomberg.
Без да го признава публично, социалистическото правителство на президента Николас Мадуро се е отказало от въведения преди 15 години контрол върху цените на дребно. Трудно е да разберем кога точно либерализацията е влязла в сила, защото официално тя никога не се е случила. Но през последните месеци рафтовете в магазините отново започнаха да се пълнят, а острият недостиг на стоки като паста за зъби и тоалетна хартия отслабва - макар и че се продават на цени, които повечето венецуелци не могат да си позволят.
Корените на най-големият икономически срив в историята на двете Америки могат да бъдат намерени през далечната 1999 г., когато на власт идва правителството на Уго Чавес, което се опита да пренесе опита на Куба във Венецуела. Въвеждайки контрол върху цените на стоки като боб и мляко, същите ставаха все по-трудни за намиране, докато неконтролирани стоки като уискито оставаха по рафтовете.
Бизнесмените във 1-милионна Валенсия, с които Bloomberg са разговаряли, не знаят дали това е промяна в посоката, по която страна ще върви - или само временна мярка преди нови атаки от агенцията, която следи цените. И двата случая обаче те могат да направят печалба - не задължително законно, но могат.
Бизнесът дори вече може да прави сделки в долари. През март страната изстрада най-тежките спирания на стока, които продължиха до три дни и в столицата Каракас, а на други места и много повече. След като пос терминалите спряха работа, хората започнаха да плащат с доларите, които кътаха. Правителството си затвори очите и изведнъж стана нормално цените в магазините да се обявяват и в чуждестранна валута.
В най-добрите си дни Валенсия произвеждаше перални, велосипеди, лекарства, дрехи, храна за животни и много други. Градът бе и център на автомобилната индустрия, като Ford, GM и Chrysler сглобяваха автомобили там.
Индустриалната зона, някога пълна с хора и автобуси, сега е тиха и изоставена. Един завод за авточасти е останал пълен със стока, която няма как да бъде продадена на печалба при официалните цени.
Компаниите, които оцеляха, сега откриват ожесточено търсене на стоки, които липсваха дълго време - например части за автомобилите. Наемите, разходите за труд и сметките за ток и вода също са ниски.
Една компания във Валенсия, която продава радиатори, дори посочва, че продажбите ѝ растат с почти 30 процента спрямо миналата година. В града, както и в столицата Каракас, даже вече има задръствания отново.
Но дори и в новата атмосфера правенето на бизнес там все още е екстремен спорт - токът спира често, престъпленията са много, а проверките от властите са чести. След като 4 милиона венецуелци избягаха от страната, работната ръка също не се намира лесно.
Според търговската организация Conindustria индустрията в страна работи на едва 19 процента от капацитета си, сравнено с 81 процента в Колумбия. Във Валенсия някои компании са спрели инвестициите и са намалили работата до частица от някогашния обем.
Скорошно изследване на социолози показва още, че високите разходи за живот са сред най-големите проблеми за венецуелците - дори пред корупцията, престъпленията и недостига на храна. Дори някои опоненти на правителството се оплакват, че агенцията не контролира цените. Така от началото на годината разходите за живот растат трикратно в долари.
В такава среда властите може и да решат, че нова атака срещу частния бизнес би била популярна. Компаниите във Валенсия са наясно от заплахата и това спира новите инвестиции или увеличаването на производството. "Продължаваме да работим в режим на оцеляване", казва Кристиян Палмисано, един от партньорите в завод за обувки. "През последните две години вече не гледаме дали сме на печалба или загуба. Въпросът е кой ще оцелее през кризата и кой не".
USD
CHF
EUR
GBP
