Русия отново кара европейските институции да се тресат. От няколко седмици те трябва да се справят с иранския ядрен въпрос и са в състояние да се отклонят завинаги от дипломатическия път, в който американците и европейците биха искали да го запазят. Сега те трябва да се тревожат и за друга потенциално много сериозна криза, нова атака или дори инвазия на Русия в Украйна, пише Изабел Ласер за френския ежедневник Le Figaro.

Рискът се счита за достатъчно сериозен, затова Западът е решил да посвети голяма част от енергията си за организиране на "възпираща маневра", преди да е станало твърде късно. Виртуална среща между Путин и Байдън, телефонен разговор между Макрон и Путин, G7 и европейски срещи и т.н. По-скоро превенция, отколкото лечение, формулата се прилага и във външната политика. Активността на институциите, която има за цел "да повлияе на сметките на Москва", включва и планове за нови икономически санкции, успокоителни мерки към съюзниците, по-специално украинския президент Владимир Зеленски. А също и словесни заплахи, като тези от френския външен министър, който говори за "масови стратегически последици" в случай на атака срещу целостта на Украйна.

Във Вашингтон, както и в Париж, подсилването на войските по границите на Украйна се счита за по-тревожно от това, което се случи през пролетта и което вече породи опасения от нова операция на руските сили след анексирането на Крим и дестабилизацията на Донбас през 2014г. Защо? "За да има военна намеса, са ви необходими три неща: концентрация на тежка техника, планове за инвазия и политическо решение на руския президент", споделя дипломатически източник. Военното втвърдяване по границите беше отбелязано от западните разузнавателни служби. То е по-голямо, що се отнася до човешка сила (около 150 000 войници) и оборудване, отколкото през април.

През пролетта не беше така, но "плановете", тоест намерението, редовно биват припомняни в близки до Кремъл медии. "Ще пуснем "Северен поток 2" много скоро, следващата година. И тогава ще смажем Украйна", обеща например руската телевизионна звезда Скабеева по канал "Россия". В продължение на няколко седмици дискурсът на руските власти, медиите и мозъчните тръстове, близки до Кремъл, спрямо украинската държава, чиято легитимност те поставиха под съмнение, се радикализира значително, стигайки дотам, че пренаписват историята с изобличаване на "началото на геноцида" срещу руското население в източната част на страната... "Наричаме това информационна теренна подготовка", продължава дипломатическият източник.

Големият въпрос за Запада е дали третият елемент, този, който би предизвикал войната, а именно "политическото решение" за нападение на Украйна, е взето или не. На този въпрос все още никой няма отговор. Но всички си спомнят, че Владимир Путин, който смята, че изчезването на СССР е "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век", никога не е преставал да иска да върне Украйна, като Беларус и Грузия, в руското лоно.

Моментът обаче е благоприятен за тези, които като него знаят как да се възползват от възможностите. Изтеглянето на САЩ от Афганистан, което потвърди желанието на Съединените щати да се самозаличат в района на Големия Близък изток, за да концентрират усилията си срещу Китай. Напускането на Ангела Меркел, тежка категория в европейската политика. Изборите във Франция, които ще монополизират Еманюел Макрон и може би ще смекчат международните му реакции. Освен това насилствените атаки на Кремъл винаги се организират през август, когато западняците са на плажа, или по време на празничния сезон - още един момент на упойка в международната политика...

Въпреки това Владимир Путин рядко предупреждава, преди да започне военна операция. Предпочита да запази елемента на изненада. Той също така знае, че нахлуването в Украйна би струвало скъпо както за международния му имидж, така и за руската икономика. Ами ако демонстрацията на сила по границите на Украйна е насочена основно към изтръгване на споразумение в региона при условията на Москва? От няколко седмици руските власти засилват атаките срещу замиращия Нормандски формат, спонсориран от Франция и Германия и който трябва да възстанови мира в Донбас.

"Руснаците вече не се интересуват от Нормандския формат. Те искат да се възползват от напускането на Ангела Меркел, за да убият процеса и да се върнат към руско-американски преговори на четири очи, за да управляват европейските интереси. Те поставят нови и нови условия за възобновяване на дискусиите, като пренаписват текстовете, за да накарат украинците да приемат техните условия. Това е обструкционизъм", казва дипломатически източник.

Между дипломатическия процес и военната сила Кремъл знае как да върви на зигзаг, за да служи на своите интереси. "Русия трябва да убеди западните страни в неизбежността на една инвазия, освен ако Западът и Украйна не се съгласят с руските предложения", пише Денис Колесник, професор в Националната консерватория за изкуства и занаяти. По отношение на Украйна червената линия на Владимир Путин винаги е била влизането в НАТО и Европейския съюз. Потвърждавайки наскоро на висок глас атлантическото и европейско призвание на своята страна, украинският президент Владимир Зеленски отново се сблъска с нея. Неговите покупки на въоръжени дронове от Турция също рискуват, според Москва, да нарушат статуквото в Донбас, благоприятно за Кремъл.

Като внушава косвено на Запада, че може да нахлуе в Украйна, Владимир Путин без съмнение се стреми да го убеди да възприеме статут на неутралитет спрямо нея, което би й попречило да се присъедини към Алианса и Европа и би я поставило в една "сива зона", лесна за управление. Владимир Путин призовава за "незабавни" преговори с НАТО и Съединените щати, за да се изключи всяко бъдещо разширяване на Алианса с включване на страни от бившия СССР, като се започне с Украйна. Той връчи на Съединените щати списък с правни гаранции, необходими за безопасността на Русия. Това е разговор, който той вече имаше във Форт Брегансон с Еманюел Макрон през август 2019 г.

Независимо дали ще нареди на армията си да атакува отново Украйна или не, Владимир Путин вече спечели точки в това ново противопоставяне на границата. Той получи потвърждение, че Западът не е готов да се бие за Украйна, тъй като заплаши Кремъл с "безпрецедентни" икономически санкции, обеща "много висока цена" на Русия в случай на атака, и също отхвърли всякакъв военен отговор. За разлика от Русия, която никога не пуска съюзниците си, Западът отново се очертава, след Афганистан, като ненадежден партньор. Преди всичко обаче перспективата за интеграция на Украйна в НАТО, която вече предизвиква съпротива в рамките на Алианса, се придвижи с още една крачка напред. Както каза един дипломатически източник: "Ако Путин не желае да атакува Украйна, нашата маневра за възпиране може да сработи. Но ако той реши, че е от жизненоважен интерес за Русия да я върне в лоното на Москва, тогава нищо не може да се направи..."

Предупредените да си вземат бележка!