Създаденият през Втората световна война англосаксонски шпионски съюз Пет очи/Five Eyes десетилетия наред успя да остане извън полезрението на световната общественост. В човешката история той е един от най-крупните междудържавни съюзи за обмен на поверителна информация. САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия заедно воюваха във Втората световна война. След нея те продължиха да поддържат ексклузивни отношения - поне между тайните си служби. Разкритията на Едуард Сноудън през 2013 г. за кратко избутаха Five Eyes в светлината на прожекторите. Не навредиха обаче сериозно. Въпреки че документите, които Сноудън обнародва, показаха несъвместими с демокрацията и правовата държава шпионски услуги, извършвани между държавите членки. Показаха че те са си помагали една на друга в нарушението на национално законодателство. Шпионирали са свои граждани по начини, забранен от националното право на държавата, чиито граждани са шпионираните. Е, етиката никога не е била приоритет на тайните служби...

За Five Eyes си спомнихме отново, когато на 15.09.2021 г. САЩ, Великобритания и Австралия обявиха създаването на отбранителния пакт AUKUS (Australia, United Kingdom, United States). Анализаторите заговориха за логично задълбочаване на Five Eyes. Трите държави основателки на AUKUS заложиха на прилики в историята, езика и културата си, както и на сходство в своите политически системи и външнополитически интереси. Не е за подценяване и значителният търговският обмен помежду им. Тенденцията при това е той да расте, като англосаксонските държави продължат да отварят пазарите си една за друга. Присъединяването на Канада и Нова Зеландия към пакта изглежда въпрос на време. Така той би обхванал всички големи англосаксонски държави по света. Интересното в случая е, че в тази конфигурация военната мощ на AUKUS би засенчила тази на НАТО, ако извадим от последния САЩ, Великобритания и Канада. Джордж Фридмен, основателят на мозъчния тръст Geopolitical Futures и един от най-важните американски геополитически анализатори, вече говори за дублираща структура на НАТО, засега фокусирана в тихоокеанския регион.

Въпреки че не е заявена открито, причината за създаване на AUKUS на този етап е сдържане на Китай. САЩ явно не вярват, че НАТО може ефикасно да се заеме с задачата. За европейските им партньори тихоокеанският регион е прекалено далеч, за да си заслужава задълбочени, скъпоструващи военни ангажименти. Официално новият пакт си поставя цели като киберсигурност и сътрудничество при разработването на изкуствен интелект и нови технологии. Решаващата точка в договора обаче е снабдяване на Австралия от Америка и Великобритания с подводници с атомни агрегати. Поради нея Австралия обяви, че едностранно прекратява договор с Франция от 2016 г. за доставка на дизелови подводници. Така Австралия е извадена от военностратегическо партньорство с натовската страна Франция и привлечена изцяло в англосаксонската отбранителна орбита. Всъщност дори Франция да бе доставила първоначално договорените дизелови подводници, бойното им снаряжение щеше да съставлява една трета от цената им. А бойното снаряжение бе предвидено да бъде доставено от американския производител Lockheed Martin. Това условие въобще бе направило сделка между Австралия и Франция възможна.

Франция, която чрез НАТО е партньорска държава на САЩ и Великобритания, губи поръчка за 31 мрд. евро., като с инфлацията в срока за изпълнение и очаквани непредвидени разходи стойността ѝ можеше да набъбне до 56 мрд. евро. Във Франция австралийската поръчка беше считана за сделка на века. Както за Австралия, така и за френска фирма - фирмата Naval Group - обемът ѝ беше безпрецедентен. Австралийските медии сега изчисляват, че сумата на неустойката ще възлезе на стотици милиони австралийски долари. Naval Group вече е заявила, че скоро ще предяви иск. Пропуснатите ползи за Франция обаче не се ограничават до финансовата загуба. Както вече споменах, с отказа си Австралия изцяло пренасочва стратегията си за отбранително партньорство и я обвързва с англосаксонски партньори. Франция губи тежест като международен военностратегически партньор и влияние в тихоокеанския регион.

AUKUS освен военностратегическа интеграция на англосаксонския свят е и следствие на невъзможността на САЩ сами да се справят с Китай. В това отношение от полза за Америка е новата външнополитическа стратегия на Великобритания след Брекзит. Сдобилата се с пълен суверенитет Великобритания се отдалечава от континентална Европа, като работи за сближаване с англосаксонските страни, отделили се от някогашната ѝ империя. Островната държава, разчитаща на пазари и доставчици по целия свят е също толкова притеснена от нарастващата сила на Китай, колкото и САЩ. Британците продължават да са европейската държава с най-големи военни способности в НАТО. След основаването на AUKUS обаче не може да не си зададем въпроса: не започват ли да тъкат на два стана?

Решението на Австралия да съоснове AUKUS е разбираемо. Благосъстоянието ѝ пряко зависи от държавите в източна Азия. Там са и основните ѝ пазари, и основните ѝ доставчици. Дълго в страната се води дискусия, дали да не се ориентира и във военностратегически план към съседите си. Новото военно надмощие на Китай обаче пряко застраши търговията и корабоплаването на Австралия. От там и възникналото недоверие между двете страни, което стана главна причина за Австралия да се присъедини към AUKUS.

Австралия, както и Великобритания, отдавна е между най-лоялните съюзници на САЩ в конфликтите им по целия свят. За да се докаже като отговорен партньор тя редовно изпраща свои войски в отдалечени точки на света да се бият редом с американците. Въпреки че далеч от своята територия рядко защитава преките си интереси, Австралия подкрепя Америка, за да си осигури нейната военна подкрепа в случай на нужда. Стратегическите военни съюзи имат само дотолкова стойност, доколкото можеш да разчиташ на партньорите си при възникване на война. За Австралия партньорство с Франция в тихоокеанското пространство много по-малко изпълнява това условие от партньорство със САЩ. Америка има не само собствен интерес да опазва свободата на корабоплаването в региона, а разполага там и с множество военни бази и самолетоносачи, с които може да го направи. Една от базите впрочем е в австралийския град Даруин. В случай на военен конфликт Америка много по-ефективно би могла да подпомогне отбраната на Австралия отколкото Франция.

Предоставянето на върхова технология за подводници с нуклеарен двигател, означава, че САЩ очакват австралийците активно да се включат във военното сдържане на Китай в региона. Атомните подводници на практика не се нуждаят от зареждане с гориво. Могат да останат под вода месеци наред. Изплават единствено, за да снабдят екипажа с храна. Това ги прави трудно откриваеми за противника. Същевременно се счита, че слабото място на китайската армия е именно отбраната срещу вражески подводници. Новите австралийски атомни подводници явно ще са активен играч в противостоенето срещу Китай във важните за морския транспорт регионални проливи.

Възниква въпросът ще играе ли в бъдеще НАТО някаква стратегическа роля в източна Азия - новия център на глобален просперитет? Ако AUKUS се утвърди като респектиращ военен съюз около хегемона САЩ, каква би била въобще нуждата от НАТО в глобален план?