В неделя се проведоха парламентарните избори с най-много изненади за последните две десетилетия поне.

Твърде много бяха факторите, които не подлежаха на предварителна прогноза. И те съвсем не се изчерпват единствено с обстоятелството, че гласувахме в условията на пандемия, което изискваше да сме по-търпеливи пред урните и да уважаваме в необходимата степен организацията, създадена от изборните власти. Съществуваха известни опасения, че поне отчасти предизборната кампания може да се превърне в дезинформация по отношение на пандемичната обстановка. Това обаче не се случи - нито една от водещите политически сили и тези, които ще участват в 45-то Народно събрание не разгърна своята кампания върху дезинформационна основа. Дори тези, които първоначално бяха дали подобна заявка, в крайна сметка не го направиха. Разбира се, здравната криза навлезе в предизборната кампания, но по един далеч по-здравословен начин. Дебатът беше за мерките, ваксините, болничната и доболничната помощ. И макар често конструктивизмът да отсъстваше, а някои идеи да бяха доста екстравагантни, то базово съгласие по отношение на съществуването на Ковид и необходимостта от сериозно отношение към него определено имаше. Тези, които все пак опитаха да бъдат симпатични на избирателя чрез дезинформационен подход, останаха твърдо под чертата и дори под границата от 1%, така че за тях спокойно можем да кажем, че са в маргиналната зона. Наличието на базов консенсус по здравния проблем на практика означава, че тази тема не е осигурила предимство на нито един политически субект от участващите в 45-то НС. Всеки е изложил позицията си по темата, направил го е, повече или по-малко конструктивно, но все пак конструктивно и е получил отношението на избирателя, съобразно неговите разбирания. Частично тук изключение прави "Има такъв народ" (ИТН, Слави Трифонов), но тяхната кампания като цяло беше доста мълчалива, така че това в пълна степен се отнася и по темата за коронавируса.

Друг значим фактор за тези избори бяха летните протести от 2020 г. Те продължиха дълго, създадоха своите послания, показаха устойчивост. Въобще нямаше никакво съмнение, че тези протести няма как да бъдат бързо забравени и ще оставят трайна следа в българския политически живот. Изборите в неделя ясно показаха, че такава определено има. Политическите формации, които протестът създаде, или тези, на които даде тласък, намериха място в 45-то Народно събрание, докато системните формации с институционално поведение са в отстъпление. Всъщност, обективността тук изисква да се отбележи, че протестите затрудниха системните формации, но не само с това или дори не толкова с това, че ги поставиха под уличен натиск, а по-скоро поради причината, че много силно изостриха отношенията между тях и дори вътре в тях. Консолидацията в БСП например стана като цяло невъзможна точно поради наличието на хора в партията, симпатизиращи на протеста, и други, предпочитащи по-институционалния вариант на поведение. Лошият резултат на левицата в немалка степен се дължи именно на начина, по който протестите въздействаха върху тази формация. Всъщност може да се каже, че в така развилата се политическа ситуация БСП в най-голяма степен попадна между чука и наковалнята. Просто при подобни обстоятелства такава е участта на една опозиционна политическа сила. Случаят на ДПС е различен само защото формацията разполага със сигурен електорат, който гласува традиционно, а не съобразно конкретното поведение на партията в една или друга политическа ситуация. Една опозиционна формация винаги е изправена пред тежък избор в обстановка като тази от лятото на 2020 г. Тя или трябва да следва институционално поведение, или да излезе на улицата и да настоява за промяна не чрез институционалните инструменти, а участвайки в уличния натиск. Напълно нормално би било във формацията да се появят крила, подкрепящи двата различни варианта, без да е възможно между тях да се намери компромис, който да запази целостта на политическата сила не само формално, но и като начин на мислене, избор на поведение и формиране на политики, които да бъдат предлагани на избирателите.

В такава ситуация възможните решения за управляващите партии са далеч по-ясни. Те или трябва да подават оставка, или да отхвърлят претенциите на протеста и да продължат да управляват. Или казано с други думи, при тях възможните решения са само и единствено институционални. Институционалното решение в политиката винаги е обвързано с ясна позиция, а ясната позиция е това, от което избирателят се нуждае, за да вземе своето решение, когато застане пред урната. Липсата на ясна позиция силно затруднява избирателя, на практика го поставя в ситуация, в която той не е сигурен или дори въобще не може да се ориентира за какво точно гласува. Така съвсем логично той или започва да търси някаква алтернатива, за която да даде своя глас, или пък въобще се отказва да посещава избирателната секция. Формацията с неясна позиция, на която той е симпатизант, губи и в двата случая.

Твърдото решение на ГЕРБ да останат на власт миналата година определено имаше своята много важна рефлексия на изборите в неделя. То вероятно е отказало много избиратели да подкрепят формацията, възможно е сред тях да има и нейни трайни избиратели, но посланието на ГЕРБ беше съвсем ясно - решили сме да останем, всеки който смята, че имаме аргументи за това, нека ни подкрепи. И така както това най-вероятно е отказало някои избиратели, може пък да е мотивирало други, дори и да са по-малко, които просто смятат, че едно правителство, законно избрано и легитимно създадено, трябва да изкара своя пълен мандат, особено след като не е допуснало катаклизми в сферата на икономиката и социалните дейности.

Кампанията преди неделните избори не приличаше на никоя друга преди. Причината за това обаче съвсем не се изчерпва с пандемичната обстановка и ограниченията, които тя наложи на хората и субектите, кандидатстващи за парламентарни мандати.

Необходимото внимание следва да се отдели и на обстоятелството, че участващите в изборите субекти бяха толкова различни, че просто нямаше къде да се срещнат и какво да си кажат. Именно поради тази причина дебатите между тях не се превърнаха в съществена част от кампанията. Част от партиите предпочетоха да участват ограничено в тях, а от ИТН въобще не прецениха за нужно да изпращат свои представители, които да дебатират с останалите. На тези избори, освен нормалните явления - леви и десни партии, имаше и неопределени такива, имаше и досега извънпарламентарни несистемни формации, както и извънпарламентарни, но системни политически сили ("Демократична България"). Светогледните усещания, на които са носители част от тези формации, са толкова различни помежду си, че на практика по нищо не си приличат. Да не говорим, че има и такива политически сили, които едва сега, след като вече са в НС, ще търсят своята светогледна същност и идентичност.

Трудностите при съставянето на новото правителство произтичат най-вече от тези обстоятелства, а не толкова от факта, че в 45-то Народно събрание ще бъдат представени шест на брой политически формации. Ако се върнем назад във времето, ще открием, че и 7-партиен парламент сме имали, но до политическа ситуация като сегашната не се е стигало. В настоящия случай, ако се стигне до правителство, основна роля няма да играят нито политическата идентичност, нито управленските програми, нито дори миналото (в политиката или извън нея) на политиците, които бяха част от протестите лятото, а сега вече са народни представители с възможност да използват всички институционални инструменти за формиране и провеждане на политики, смятани от тях за необходими и полезни. Основната роля в случая ще се играе от фактори като отношение и участие в протестите и като отношение и участие в управлението на страната през последните 10 г. Особено формациите на протеста най-вероятно поне в началото на новия мандат ще внимават да не разочароват хората, които протестираха активно седмици наред. Тези формации разбират, че определено добрите им резултати се дължат в голяма степен на продължителния протест. За част от тях 45-то НС щеше да е достъпно така или иначе, но не с толкова много мандати, колкото имат сега. А има и формации (поне една), които се оформиха благодарение изцяло на протеста и вече са парламентарно представени. Ако все пак се появи някаква изненада в така описаната логика, тя може да бъде поднесена евентуално от "Има такъв народ". Известно допускане в тази посока е възможно, защото това е най-малко определената и най-малко познатата формация в новото Народно събрание. Тя привлече голям брой гласове въз основа на популярността на председателя си и неговия екип, но не разказа публично как вижда държавата през следващите 4 г. Дори ако се върнем отново към миналото лято, ще можем да си спомним, че участието на ИТН в протестите се случваше по различен начин в сравнение с това на останалите формации. Там бяха някои от сценаристите, но като представители на партийната медия. За момента Трифонов не само продължава да мълчи, но и се въздържа от всякакви действия. Ще видим дали това ще се промени скоро или едва след като получи мандат от президента (това ще стане ако ГЕРБ не успее да реализира първия мандат) за съставяне на правителство. Тогава, дори Трифонов просто да реши да върне мандата, това вече би било политическо действие, което фактически ще го вкара в институционалната среда и ще стане база за оценка на неговото политическо поведение, както и за неговите настоящи и бъдещи намерения, свързани с властта.

Така както самите избори бяха трудни за прогнозиране преди провеждането им, евентуално съставяне на кабинет е трудно за прогнозиране сега. Вариантът за служебно правителство на президента е на масата. Досега обаче нямаме парламент, който да е бил разпуснат, без въобще да излъчи изпълнителна власт. Има шанс тази тенденция да се запази, а служебното правителство малко да поизчака, примерно поне до следващата година.