Заводът на Unilever в покрайнините на северния венецуелски град Валенсия някога кипяха от дейност, произвеждайки всички от сапун до паста за зъби за една от някогашните най-богати икономики в Южна Америка. Сега Венецуела вече е пет години в рецесия, а икономиката ѝ е разрушена от хиперинфлация.
И в завода се забелязва слаба активност, пише в свой репортаж Reuters. Шепа работници се мотаят из двора, а камионите, които влизат и излизат, са рядка гледка.
Англо-холандският конгломерат тихо намали производството в закъсалата страна до само един продукт - сладоледа Tio Rico - произвеждан във Валенсия и в още един завод в Баркисимето, намиращ се на 145 км. на запад. Производството на сладоледа бе спряно в друг завод в Маракайбо още преди година.
"До миналата година произвеждахме по 800 контейнера по 1 000 литра сладолед месечно", казва един от работниците във Валенсия. "Сега по едва 40".
Намаляването на портфолиото позволи на шепата международни компании, които останаха във Венецуела, да преживеят срива в търсенето и да направят първа крачка към напускането на страната, казва няколко съветници на големи компании.
Unilever Plc твърди, че остава - и се концентрира върху засилването на позициите на сладоледа Tio Rico, чието "производство е съобразено с търсенето".
Но постепенното напускане на компании - от производителя на препарати за почистване Clorox Co до фирмата за зърнени закуски Kellogg, заедно с изчезващата надежда за политическа промяна, донесоха спекулации, че още много ще ги последват.
Наскоро работници протестираха пред завода на производителя на автомобилни гуми Pirelli, след като идвайки на работа установяват, че портите са заключени. И все още не е ясно дали подразделението затваря врати временно или завинаги. "Международните компании не влагат нови средства във Венецуела. И ако остават, то това е защото са намерили баланс и се издържат сами", казва Луис Висенте Леон, икономисти и бизнес съветник. "Но ако този баланс изчезне, ще видим още повече компании, които напускат".
Някои международни компании спряха да продават част от най-добре познатите си продукти заради контрола на валутата, заради който не могат да внесат суровини, както и заради забраната за повишаване на цените - въпреки че се очаква инфлацията да достигне 1 милион процента тази година.
Заводът на Ford Motors, който вече работеше с ограничен капацитет, намали производството до само един модел през юли. General Motors пък напусна страната миналата година след проточило се съдебно дело с доскорошни дилъри, които в крайна сметка придобиха контрол над завода. Johnson & Johnson вече година произвежда само дамски превръзки, след като спря производството на кърпички и клечки за уши.
Несигурността пред работниците се засилва от факта, че компаниите вече не предупреждават по-рано за затварянето на заводите, опасявайки се от правителствен удар. Когато Clorox и Kimberly Clark затварят врати, мениджмънтът вече бе напуснал страната. Работниците в Kellogg пък, подобно на Pirelli, просто една сутрин се озовали пред заключени порти. Малко по-късно заводът бе превзет от държавата и кадри по националната телевизия показаха възобновена дейност.
Но държавните администратори често забавят плащанията на доставчиците - ако въобще платят.
halo
на 12.09.2018 в 20:15:31 #1Цоциализъм, А? : Скапахте държавата....