Националният съвет по антикорупционни политики реши на страницата му в интернет да се разработи секция, в която да се предоставя обобщена информация за борбата с корупционните престъпления.
Съветът обсъди и важността от провеждане на публична и прозрачна процедура при избора на председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
Три институции сега обобщават информация за дейността си, но тя не е достъпна на едно място. До момента Прокуратурата и Върховният касационен съд публикуват обобщени данни за досъдебните производства и повдигнатите обвинения за корупция по високите етажи на властта и за хода на делата за такива престъпления на сайтовете си.
Министерството на правосъдието ще подава данни за изпълнението на постановените присъди. Така ще бъде гарантирано отчитане на едно място на напредъка по делата за корупция. Всяка институция ще подава данни за сайта при спазване на презумпцията за невиновност, следствената тайна, защитата на личните данни.
Съветът прие отчета за напредъка по изпълнение на мерките по пътна карта, приета от Националния съвет по антикорупционни политики на заседание, проведено на 20 юли 2017 г.
На заседанието е приет и отчетът за изпълнение за периода от 2015 до момента на Националната стратегия за превенция и противодействие на престъпността, която е с хоризонт 2020 г. Одобрени са насоки към всички министерства и второстепенните им разпоредители, които да се следват при разработването и отчитането на изпълнението на антикорупционните им планове. Насоките въвеждат единни стандарти, приложими за всички. Те са изготвени на база анализ на антикорупционните планове на всички министерства, като са отчетени силните и слаби страни.
Припомняме, споровете около новия антикорупционен закон вървят от месеци наред, като имаше и два законопроекта - на управляващите и на този на БСП. Основната разлика обаче между тях е кой да назначава шефа на новия орган - парламентът или президентът.
По темата корупцията и борбата с нея през октомври месец се състояха и два Консултативни съвета по национална сигурност при президента Румен Радев, които също не завършиха със съгласие по темата. Правителството имаше амбицията да приеме закона до края на миналата година, но още в средата на декември президентът предупреди, че ще наложи вето. Това можеше да провали амбицията на управляващите, но законът беше приет на 20 декември.