Словения е твърдо решена да приватизира държавната Nova Ljubljanska Banka и така да изпълни обещанието си към Европейския съюз да прехвърли най-голямата си банка в частни ръце.

Заемодателят, известен като NLB, получи през 2013 г. 3.2 млрд. евро спасително финансиране с пари на данъкоплатците, одобрено от Брюксел, което позволи на Словения да избегне строгото международното спасяване в гръцки стил.

Според европейските правила за държавната помощ, страната се ангажира да продаде банката в първоначално публично предлагане през миналата година. Но правителството на премиера Миро Церар спря процедурата заради ниската цена и риска от прехвърлените депозити от съседна Хърватия, които са на стойност 400 млн. евро.

"Частичната приватизация на NLB все още е целта, която искаме да постигнем - няма съмнение в това. През новата година навлязохме в нова фаза в разговорите с Европейската комисия, които до момента са много конструктивни. Очаквам, че ще намерим подходящ начин да гарантираме, че нашите интереси ще бъдат взети под внимание и с помощта на ЕС ще решим ключови проблеми", заяви словенският министър на финансите Матея Враничар Ерман.

Адриатическата държава е една от страните в Източна Европа, които най-бавно се освобождават от държавните активи след падането на комунизма. Няколко правителства се бориха да оцелеят, след като предложиха стратегически активи за продан.

През ноември властите предложиха да бъде назначен специален комисар, който да управлява NLB като алтернатива на продажбата на печелившите й единици на Балканите. Правителството поиска от Брюксел 3 години забавяне на продажбата.

Бреме за данъкоплатците

"Не желая - и Европейската комисия разбира това - да се налага на словенските данъкоплатци да понесат тази тежест 2 пъти заради нерешени исторически въпроси. Обсъждаме прехвърлените депозити на хърватските спестители", обясни Враничар Ерман.

Словения и Хърватия, две съседки, които бяха част от бивша Югославия, спорят от години за сумата от 300 млн. евро, които Хърватия иска да получи като компенсация за за отрязването на достъпа на чуждестранните спестители до техните депозити в предшественика на NLB след разпадането на Югославия през 90-те години. Повечето от хърватските депозанти прехвърлят исковете си към хърватската държава, която ги плаща в края на миналия век и оттогава се опитва да си върне парите от Словения.

Официални представители на ЕС призоваха няколко словенски правителства да намалят ролята на държавата в икономиката след десетилетия лошо управление. Враничар Ерман заяви, че инвеститорите в словенските държавни облигации не се притесняват много от забавянето на приватизацията на банките. Финансовият министър сподели през ноември, че разговорите с ЕС са "трудни".

"Когато инвеститорите оценяват готовността на Словения да изпълни ангажиментите си свързани с приватизацията, те не се вглеждат толкова в конкретните случаи, а по-скоро в самия процес. Важен пробив бе продажбата на Nova Kreditna Banka Maribor и страничните ефекти извън цената, които бяха много по-големи", обясни Враничар Ерман.