Климатичните промени може да са изиграли "ключова роля" за предаването на новия коронавирус на хората, като са накарали няколко вида прилепи, пренасящи патогени, да се доближат до хората. Това показва ново проучване, цитирано от "Франс прес".
Смята се, че вирусът, който уби повече от 2 млн. души и предизвика безпрецедентни глобални смущения, произхожда от прилепи в Югоизточна Азия.
Изследователи от университета в Кеймбридж са използвали данни за температурата и валежите през последните 100 години, за да моделират популации от десетки видове прилепи въз основа на техните изисквания за местообитанията.
Те са установили, че през последното столетие 40 вида са се преместили в Южен Китай, Лаос и Мианмар - зоната, където генетичният анализ показва, че за първи път се е появил вирусът, известен като SARS-CoV-2.
Тъй като всеки вид прилеп носи средно 2,7 коронавируса, изследователите казват, че 100 щама на коронавируса вече са концентрирани в тази "гореща точка".
"Нашата статия е далеч от това да твърди, че пандемията нямаше да се случи без климатични промени", посочва водещият автор Робърт Майер от зоологичния департамент на университета в Кеймбридж.
"Но ми е трудно да видя, че това предизвикано от климата увеличение на прилепите и пренасяните от прилепи коронавируси прави нещо подобно по-малко вероятно", допълва ученият.
Въпреки че точната верига на предаване на SARS-CoV-2 от животни на хора тепърва предстои да бъде определена, Майер поясни, че променящият се климат и унищожаването на местообитания в Азия са накарали видовете, пренасящи вируси, да имат все по-тесни контакти с човешките популации.
"Това са две страни на една и съща монета: ние проникваме по-дълбоко в местообитанията им, но в същото време климатичните промени могат да имат ефекта, че те тласкат патогена в нашата посока", уточни той.
Изследването, публикувано в сп. Science of the Total Environment, призова правителствата да предприемат мерки, включително ограничаване на градската експанзия и земеделие, което според учените ще помогне за управление на риска от друга пандемия от болест, ендемична при дивите животни.
Проучването също така призова за по-големи усилия за смекчаване на климатичните промени, за да се избегнат големи натрупвания на диви видове в близост до обитанията на човека.
"Фактът, че климатичните промени могат да ускорят предаването на патогените на дивата природа на хората, трябва да бъде спешно предупреждение за намаляване на глобалните емисии", настоява Камило Мора от Хавайския университет, който е допринесъл за изследването.
Кейт Джоунс, професор по екология и биологично разнообразие в University College в Лондон, изтъкна, че изследването е интересно, но пандемията е резултат от различни фактори.
"Климатичните промени със сигурност ще играят роля в промяната на разпространението на видовете, като ще се увеличи екологичният риск", коментира Джоунс, която не е участвала в проучването.
"Въпреки това рискът от разпространение е сложна комбинация не само от екологична опасност, но и от излагане на хора и уязвимост", допълни тя.
Загубата на местообитания например също е голям двигател за тласкането на дивите животински видове по-близо до човешките популации.