През последните 12 месеца 22% от българите са пазарували по интернет за лични цели. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40.4%. Само 2.1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22.7 и 20.6%. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) относно използването на информационни и комуникационни технологии в домакинствата у нас през 2019 година.
Най-голям е делът на хората, които са пазарували онлайн дрехи и спортни стоки - 76,4%. Тези, които са пазарували стоки за дома, са 35,3%, а делът на хората, използвали интернет за направа на хотелски резервации или поръчка на туристически пакети, е 20,7%. 19,6% от всички са закупили храни, напитки и стоки за ежедневна употреба.
Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували стоки и услуги от търговци от България (88.1%), но немалко са пазарували и от търговци от други държави членки на ЕС (41.8%) или от други държави - 19.1%.
Относителният дял на лицата, които никога не са пазарували по интернет, е 35.7%, като основните причини са предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31.4%); липса на знания и умения (5.4%); опасения относно връщане на стоките и възможностите за рекламация - 4.3%.
Източник: НСИ
Масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет ни изправят пред предизвикателства, отнасящи се до сигурността в интернет. Резултатите от изследването на НСИ показват, че от лицата, които са използвали интернет през последните 12 месеца:
- 11.3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг);
- 5.6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон);
- 3.1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг);
- 2.0% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са пречили или ограничавали лицата при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10.7%), като в сравнение с 2015 г. относителният им дял е намалял два пъти.
Всяко четвърто лице (26.2%) прави резервни копия на своите файлове (документи, снимки и др.) на външен носител или в складово пространство в интернет с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация.