Рикардо Хаусман, бивш министър на планирането във Венецуела и бивш главен икономист в Inter-American Development Bank, е директор в Центъра за международно развитие в Харвард и професор по икономика там. Текстът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.

Преди пет години Албания бе в зловеща ситуация. Докато Гърция и Италия се люлееха заради кризата, паричните преводи и капиталовите притоци намаляваха и икономиката изпита рязко забавяне. Фискалният дефицит набъбна до над седем процента от брутния вътрешен продукт, финансиран до голяма степен от просрочия, тъй като достъпът до външните финансови пазари се срина, а вътрешните лихвени проценти бяха космически високи.

В допълнение, електроразпределителното дружество бе и в оперативна, и във финансова криза, неможейки да плати за електричеството, което трябваше да купува от централите. Просрочията на правителството и електроразпределителното дружество подклаждаха увеличение в лошите кредити в банковата система. Всички съставки за катастрофален изход бяха налице.

Пет години по-късно икономиката расте със здравословните 4,2 процента, водена от двуцифрен ръст на износа в земеделието, минния сектор, производството, енергетиката, туризма и бизнес услугите. Във време, в което развиващи се икономики като Аржентина, Турция, Нигерия и Южна Африка се изправят пред сриващи се валути и растящи лихви, Албания може да се похвали с най-ниските лихви в историята и силна валута.

Някога "Северната Корея на Европа" под комунистическото управление на диктатора Енвер Ходжа, сега доходът на глава от населението е 25% от този в Германия. Ако запази това темпо на растеж, ще достигне най-голямата икономика в Европа след едва 32 години.

Във време, в което икономистите са обвинявани за всички беди, а институции като Международния валутен фонд и Световната банка, че не могат да съветват правилно държавите, е освежаващо да видим, че те може и да не са напълно безсмислени.

Каква е тайната на Албания?На първо място, за разлика от много други държави, които забавят необходимите мерки до момента, в който вече е твърде късно, премиерът Еди Рама покани МВФ веднага след стъпването си на поста през септември 2013 година. Неговото правителство договори програма, която позволи на Албания да получи финансова помощ, докато подреждаше къщичката си. Тригодишната програма завърши успешно, а съотношението на дълг към БВП продължава да върви надолу. През тази година то намаля с 2,5% от БВП, въпреки че държавата значително увеличава инвестиционните си разходи.

За да може една държава да расте на фона на фискална консолидация, трябва да има нещо друго, което да дърпа икономиката напред - и обикновено това е износът. И той расте в Албания и то не заради късмет, а благодарение на неспирни усилия за премахването на проблеми и използването на появилите се възможности.

Властите направиха диагностика, за да приоритизират политиките си.

Това доведе до много идеи, които се оказаха добри. В земеделието, развитието на агрегатори позволиха на малките земеделци да се сдобият с по-добра технология и да стъпят на по-печеливши пазари, създавайки бум в износа на зеленчуци. В енергийният сектор правителството предприе необичайна стратегия и промени поведението на гражданите що се отнася до неплащането на сметки и кражбата на ток.

По подобен начин консултантски групи в производството и туризма намериха проблемите и дадоха решение. Албания инвестира във възстановяването на историческите си места и сега влага средства с 100 селища със силен потенциал за туризъм. Нищо чудно, че секторът расте с двуцифрен темп.Нещо повече, посланиците на страната активно промотират и търсят чуждестранни инвестиции, преговаряйки директно с компаниите. А политиците пък се опитват да достигнат албанската диаспора, която е източник на талант, инвестиции, пазарни възможности и бизнес идеи - и успяват.

Иновациите не са само на национално ниво. Кметът на Тирана утрои приходите на общината от 2015 г. насам и използва средствата, за да направи градът един от най-приятните за живеене в региона. Столицата на Албания спечели награди от Европа за развитието на градските места и за разрешаване на транспортни и екологични проблеми по иноватични начини.

Уроците за другите държави са ясни. Успехът се случва тогава, когато правителствата осъзнават своите затруднения, както и своите слабости и когато могат да формулират и отстояват целите си. И в този процес държавите не са сами. Системата за международна финансова помощ, водена от МВФ, може да помогне много. Но държавите първо трябва да осъзнаят кога и как е най-добре да използват тази помощ.

Тя може да подобри капацитета на правителството, но не може да го замени изцяло.

Урокът за Европейския съюз също е ясен: когато се мисли за приемането на страни като Албания и останалата част от Западните Балкани, е важно да се гледа не само какви са били и какви са сега, но и как действат, за да се превърнат в това, което искат.През по-голямата част от историята си Албания изглеждаше без надежда. Но сега преобръщането ѝ е източник на надежда за всички нас.