Българската икономика вече не е сред най-свободните в света, като общото ѝ представяне е най-слабо от 2007 г. насам. Това показва традиционното проучване "Икономическата свобода на света" на канадския Fraser Institute.
Като използва последните актуални и пълни глобални данни за бизнес средата на Economist Intelligence Unit (за 2022 г.), класацията дава оценка от 0 до 10 на резултатите в четири големи категории:
- Размер на правителството;
- Правна система и право на собственост;
- Стабилни пари;
- Свобода на търговията;
- Регулации.
В случая на България най-ниска е оценката за правосъдната система (5,94), но като класиране най-зле се представяме при стабилността на парите (86-а позиция).
Институтът поставя нашата страна на 52-о място в света с оценка от 7,16. През всичките си останали години в ЕС България неизменно е била в Топ 50 - данните в изданието от 2007 г. реално обхващат последната година преди влизането ни в евросъюза.

Източник: Fraser Institute
От 2016 г. бяхме неизменно в групата на първите около 40 по икономическа свобода.
Коктейл от слабости
Каква е причината за този срив? "Комбинация от стари слабости и някои развития след пандемията", отговаря Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Пред Money.bg той отбелязва, че в сферата на върховенството на правото "почти нямаме подобрение в последните 20 години и това е сферата, в която сме на последно място в Централна и Източна Европа".
Към това се прибавят ръстът на публичните разходи след пандемията, който води до т.нар голямо правителство и инфлацията от 2022-2023 г. Тя на свой ред влошава оценката за стабилността на парите, който "от почти перфектен резултат с близо 10 точки" вече е около 7,56 пункта, посочва Ганев.
"Хубавото е, че ние знаем, че инфлацията падна. Дори има данни, че годишната инфлация е под 2% - това значи, че ние в тази категория ще си върнем добрия резултат", коментира икономистът.
Но и предупреждава: "Не е сигурно дали това ще ни вкара в групата на най-свободните". Има изоставане по редица други параграфи.

Източник: БГНЕС
Натрупаните реформи (или поне влезлите в сила от тях) в съдебната система като закриването на спецсъда и механизма за разследване на главния прокурор имат потенциала да подобрят оценката на България до своеобразен връх... но все така ще е най-слабата в Централна и Източна Европа, коментира експертът.
Така "двете теми, по които можем да се влошим допълнително или пък да се подобрим и да влезем в клуба на най-свободните" са свързани с бюджета и с регулаторите - ключови предизвикателства пред партиите в бъдещия 51-и парламент.
"Големият въпрос е дали ще консолидираме бюджета и държавата леко ще се оттегли като преразпределение в икономиката. Съответно, по отношение на регулаторите - дали ще бъдат попълнени, но и дали натискът върху бизнеса ще бъде намален като регулаторни тежести", обяснява Петър Ганев.
Фактор са и "нетипичните нетарифни бариери пред търговията": "Това е сфера, на която отново сме на последно място от всички тези страни. Ние го виждаме по най-различни скандали, които има на границата. Ддали ще е това, че не сме в Шенген и има чакане и опашки на границата. Дали ще е от някакви фирми, които просто събират едни такси или ще е от някакви пречки пред вноса на дадени стоки при високо търсене и опит за ограничаване на конкуренцията".
Тези бариери могат да бъдат премахнати само с "вътрешни мерки в нашата страна", т.е. и тук ще е нужна политическа воля.
Глобалните тенденции
От Fraser Institute определят Хонконг като най-свободната икономика в изданието на индекса си за 2024 г. Той измества от първото място Сингапур, а останалите в Топ 10 са Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Дания, Ирландия, Канада, Австралия и Люксембург.
Най-несвободните икономики са тези на Йемен, Либия, Иран, Аржентина, Мианмар, Алжир, Сирия, Судан, Зимбабве и Венецуела.
На глобално равнище икономическата свобода намалява за трета поредна година, което не се е случвало, откакто преди повече от 25 години институтът е започнал да я измерва.
Оценката на експертите е, че пикът ѝ е бил през предпандемичната 2019 г.
Защо е важно?
Икономическата свобода на пръв поглед е нещо, което изглежда абстрактно за обикновения човек или даже за развиващия собствен бизнес, но реално засяга всички. Защо да се стремим да се върнем в групата на най-свободните?
"Важно е, защото в тази група виждаме по-високи доходи, по-малко неравенство, по-дълъг живот, т.е. продължителността на живота е по-дълга - и разликите са отчетливи. Дори в дохода на практика най-свободните държави са два пъти по-богати от тези, които са във втората група, в която попадаме и ние", отговаря Ганев.
По думите му разговорът за конвергенция и за достигане на средните европейски нива на икономическо развитие до голяма степен е разговор именно и за икономическата свобода.