British Petroleum успя напълно да спре изтичането на петрол в Мексиканския залив за пръв път от месец април насам, предадоха световните агенции. Компанията успешно е затворила всички клапани на новата фуния, която беше поставена, за да спре теча от повредения петролен кладенец, съобщи вицепрезидентът на British Petroleum (BP) Кент Уелс. Това бе потвърдено и от разпространените кадри от камерите, поставени на ключови точки на мястото на аварията.
За първи път изтичането на петрол е спряно напълно след експлозията на нефтената платформа "Дийпуотър хърайзън" на 20 април.
Представители на компанията и наблюдаващият операцията бивш адмирал Тад Алън заявиха, че сега предстои период на изчакване, който трябва да покаже дали клапаните ще издържат, без да възникнат нови течове в други части на инсталацията. "Запушването в даден етап никога не е било крайната цел. Не се бъркайте: първостепенната ни цел остава да запушим кладанеца и да го спрем от източника му. Това е само междинна стъпка за ограничаване на разлива, която ще ни позволи да довършим спомагателните кладенци и да запушим тръбата", уточнява Тед Алън, цитиран от агенция AP.
Американският президент Барак Обама окачестви операцията като "положителен знак", но подчерта, че BP все още провежда опити да спре изтичането на петрол.
Въпреки окончателното спиране на теча от авариралата петролна сонда, още е твърде рано да се говори за овладяване на целия разлив във водния басейн. Това коментира пред ТВ Европа директорът на Института за зелена политика Петко Ковачев.
Той допълни, че щетите от тази екокатастрофа тепърва ще се оценяват и пълнят новинарските емисии. Катастрофата в Мексиканския залив е дребна на фона на ежедневните разливи в Нигерия. Ковачев припомни, обаче, че кризата в Мексиканския залив всъщност изглежда като невинен проблем на фона на далеч по-сериозните разливи на петрол в Африка, особено в Нигерия. Африка е най-пострадалата от петролни замърсявания част на света. И още по-лошото е, че ежедневните разливи там продължават и сега. По данни на специалисти - между 9 и 13 милиона барела дневно.