Кой взима най-важните решения в ЕС? Отговорът би трябвало да гласи: държавните и правителствените лидери. Зад кулисите в Брюксел обаче хиляди лобисти се опитват да повлияят на политиката - по не особено честен начин.

Европейският съюз има и сенчест свят, в който решенията се оформят извън официалните конференции и пленарни дискусии. Това е сенчестият свят на лобистите - потайните съветници на управляващите, които най-често остават анонимни.

Следната сцена показва докъде стигат измеренията на тяхното влияние: в изискан брюкселски ресторант мъж разказва гордо за лобистката си дейност на жената насреща - застъпвал се за интересите на петима клиенти и печелел от това по 100 хиляди евро годишно. Само че този разказвач не е професионален лобист, а председател на фракцията на австрийските консерватори в Европейския парламент. Думата е за Ернст Щрасер.

Разговорът е заснет със скрита камера. Кадрите са включени в документалния филм "Брюкселски бизнес", излъчен по германско-френския телевизионен канал "Арте". В продължение на четири години австрийският режисьор и продуцент Фридрих Мозер и неговият сътрудник Матийо Лиетар работят върху тези "сведения за черната кутия на Брюксел" - искат да разберат откъде идват идеите за нови европейски закони, кой ги инициира, кой всъщност дърпа конците. Дали демократично избраните правителства и техните представители, или мениджърите и стратезите на големите концерни? В случая с Щрасер нещата се изясняват бързо и през март 2011 г. той е принуден да подаде оставка - на евродепутатите им е забранено да се занимават с лобизъм.

Европейските институции не могат без тях

Голяма част от лобистката система в Брюксел е напълно легална и е активна отдавна. Влиянието на лобистите в ЕС е много голямо, казва режисьорът Мозер - често именно те са тези, които подготвят експертизата по определена тема. Европейските институции и особено Европейската комисия не разполагат с достатъчно персонал за разработването на подобни становища, поради което зависят от външни експерти.

За лобистите в Брюксел се смята, че са между 10 и 20 хиляди. Близостта им с политиците е пословична - в преносен и в буквален смисъл. Бюрата на лобистките организации, работещи за "Бритиш петролиум", "Филип Морис" и т.н. са разположени в непосредствена близост до сградите на Европейската комисия, Съвета на министрите и парламента. По данни на експертната група "Corporate Europe Observatory", за лобистка дейност се изразходват над един милиард евро.

Мръсна работа или каква?

Според редица неправителствени организации, парите все повече взимат връх в перфидната лобистка надпревара за печелене на внимание и влияние и точно по тази причина лобизмът се превръща в опасност за демокрацията. По сигнал на тези организации, сред които са "Lobby Control", "Corporate Europe Observatory" и "Greenpeace", европейският омбудсман Никифорос Диамандурос инициира разследване срещу Европейската комисия. Основният източник на загриженост - многобройните случаи на прехвърляния на служители от Комисията в лобисткия бранш и обратно.

Разбира се, според самите лобисти тяхната неуморна дейност е положителна. "Това, което е добре за концерните, е добре и за гражданите", убеден е Паскал Кернайс, директор на лобистката група "Europian Services Forum". Кернайс работи за водещи европейски фирми и е горд, че има достъп до най-важните представители на ЕС, които участват във взимането на решения. Кернайс, който се определя като посредник, обяснява: "Често казват, че лобизмът е един вид мръсна работа. Но това не е така - той е създаване на мрежа от връзки, постигане на контакти между хората".

Лобизмът е несъмнено важен, защото предоставя на законодателя необходима и компактна информация за дадени икономически и обществени интереси. Но той става опасен, когато се свързва с корупционни практики, когато парите започнат да определят играта, а правилата на честността и прозрачността се нарушават, обобщават създателите на документалния филм "Брюкселски бизнес".