Мрачни изгледи за петролната индустрия: свръхпредлагането ще продължи, което попарва надеждите на производителите за покачване на цените. Което обаче не е само добра новина за потребителите. Защо?

 

От средата на 2014 година цената на суровия петрол се понижи над два пъти вследствие на световния излишък. Причината се корени в увеличаването на добива на суров петрол и на бума в добивания в САЩ шистов газ. От друга страна търсенето намалява поради забавянето на икономиките на големите потребители като Китай и другите бързоразвиващи се страни. След последния срив на цените пазарът се поуспокои. Цената на сорта Брент се покачи във вторник с 0,5 процента и достигна 40,94 долара за барел. А в понеделник изгледите за продължаващо пренасищане на пазара отново натиснаха цената надолу, за да достигне тя 40,60 долара за барел. Това бе и най-ниското ѝ ниво от почти седем години насам.

ОПЕК сама си е виновна?

Стремглавото падане на цените на петрола всъщност се дължи на решението на страните от ОПЕК да продължат политиката си на висок добив. "По този начин ОПЕК сигнализира, че се отказва от дългосрочната си стратегия да ограничава добива си в краен случай. И това решение оказва натиск върху цената на суровия петрол", казва главният стратег на Sun Global Investments Санджив Шах.

Световната банка съзира малък лъч на надежда за страните-производителки на петрол през идната година. За 2016 година банката прогнозира средна цена от 51 долара за барел. По този начин цената на суровия петрол ще бъде само с един долар по-ниска от очакваната средна цена за 2015 година. Експертът по суровините към Комерцбанк Ойген Вайнберг не споделя този оптимизъм. Той казва, че цената на петрола ще остане на ниско ниво много по-дълго време, отколкото се смяташе преди. "От това ще пострадат не само износителите на петрол от ОПЕК, но и други производители като Мексико, Русия или Норвегия", казва той за ДВ. А МВФ съзира проблеми и за страни като Венецуела, Ирак и Нигерия.

Световната банка предупреждава, че свърхпредлагането ще продължи. Защото в лицето на Иран се появява нов голям играч на международните пазари. "След отмяната на санкциите ние сме в правото си веднага да се върнем на онова производствено ниво, което имахме в средноисторически план", заяви още през септември иранският министър на петролната индустрия.

Цените на петрола могат да попаднат под силен натиск и поради отслабването на световната икономика през следващата година, което от своя страна ще намали енергийните нужди. Според МВФ, драстично спадналите цени на суровините са един от най-сериозните рискове за конюнктурата. Международната енергийна агенция /IEA/ също предупреждава за опасните последици от понижаването на цените на петрола.

Натискът върху цените расте

"Ниските цени не се само добра новина за потребителите", четем в годишния доклад на агенцията. Експертите смятат, че съществува риск за необходимите инвестиции в петролодобива. А вследствие на това може да се увеличи зависимостта от производителите на петрол от Близкия изток, чиито производствени цени са много ниски.

Някои експерти дори не изключват цената на суровия петрол да продължи да пада. "Настроенията на пазара са максимално песимистични. Говори се за цена от 20 долара за барел", четем в прогнозата на консултантската агенция Energy Aspects.

"Съществува риск от по-нататъшно падане на цената на петрола", казва и експертът по петролнита пазари от лондонската консултантска агенция IHS- Спенсър Уелч. Според него, ако цената падне до 20 долара за барел, предлагането ще намалее и тогава цените ще се вдигнат. Уелч смята още, че ниските цени на петрола оказват негативно влияние върху фракинга и са неблагоприятни за по-нататъшното развитие на възобновяемите енергии.

А енергийният обрат в Германия?

Дали пък ниската цена на петрола няма да застраши и енергийния обрат в Германия? Ойген Вайнберг категорично отхвърля подобна възможност, защото нито петролът, нито природният газ са преки конкуренти на възобновяемите енергии в Германия. По принцип петролът и природният газ не се използват за производство на електроенергия. Най-големият потребител на петрол е транспортният сектор, а природният газ се използва предимно за отопление. "Тоест, ниските цени на петрола няма да окажат влияние върху енергийния обрат в Германия", убеден е той.

В същото време експертът припомня, че ниските цени на петрола са един вид конюнктурна програма в много индустриални страни, в това число и Германия. "Защото ниските цени не са дължат на намалялото потребление, а на политиката на страните от ОПЕК. И ниската цена на суровия петрол по-скоро ще окрили нашата икономика. През тази година търсенето на петрол в Германия ще се повиши, което преди се и случвало много рядко. И това вероятно също е следствие от ниските цени на петрола", заключава експертът от Комерцбанк.

Текстът е публикуван от българската редакция на Deutsche Welle.