С бързото развитие на новите технологии повечето държави в света се стремят да произвеждат повече продукти с висока добавена стойност. Все още обаче има такива, които заради липса на ресурси и слабо икономическо развитие, разчитат в най-голяма степен на земеделието си.
В редица държави, предимно от Африка и Азия, именно този сектор дава най-много работа на населението. Това важи в най-голяма степен за Бурунди, Буркина Фасо и Лаос, в които над 75% от работещите са заети в земеделието.
През последните три десетилетия процентът на работната сила в този сектор в Бурунди е над 91%, показват данни на Световната банка.
Африканската страна е със слаб производствен сектор, като агробизнесът допринася за 40 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), който към 2017 година се изчислява на 7,985 милиарда долара. Сред най-изнасяните стоки са кафето, памукът, чаят, царевицата и бобовите култури.
Буркина Фасо, подобно на Бурунди, е бедна на ресурси, като 80 на сто от активното население работи в земеделието и най-вече в отглеждането на памук. След него на второ място по важност за експорта на африканската страна е златото. Към 2016 година икономиката на Буркина Фасо се изчислява на 35,68 милиарда долара.
В южноазиатската държава населението e над 6,7 милиона души, като активното население е около 3,7 милиона души, като 78% от тях са заети в земеделието. Заедно с това БВП на Лаос за 2016 година е 41 милиарда долара.
Според статистиката на Световната банка в групата на държавите, в които над 70 на сто от работещите се трудят в областта на земеделието, влизат още Чад, Мозамбик, Руанда, Мадагаскар и Непал.
От друга страна под 3% е този дял на населението в редица развити икономики, като Дания, Норвегия, Холандия, Канада, САЩ, Германия, Белгия и Великобритания. Има и няколко страни или самостоятелни административни единици, в които няма наети в сектора. Това са Хонконг, Макао и Сингапур.
За България данните показват, че към 2017 година 7% от активното население работи в земеделието или точно толкова, колкото са и в Русия и Латвия. Три десетилетия по-рано този дял е двойно по-голям - 15 на сто.