От Съединените американски щати до Австралия централните банки в развития свят намаляват основните лихви в опит да се предпазят от задаващата се заплаха от рецесия. С едно, единствено изключение: Норвегия, пише Reuters.
Централната банка на скандинавската държава продължава да затяга паричната политика, докато останалите развити страни от G10 свалят лихвите заради отслабващия икономически растеж и желанието на капиталовите пазари за по-евтини пари.
След като повиши лихвите през юни за трети път тази година, Осло се готви за още едно повишение до края на годината. Ходът се очаква още този четвъртък. Анализатори предвиждат ръст от 25 базисни пункта до 1,25 процента.
Дори в световен мащаб, включвайки развиващите се и нововъзникващи пазари, Норвегия е почти сама: само Казахстан и Грузия наскоро също повишиха лихвите.
Една причина за действията на Норвегия са огромните петролни инвестиции, които покачиха икономическия растеж до около 0,7 процента на тримесечие, докато инфлацията се задържа над 2 процента.
Това предпазва страната от забавянето на световната икономика, казва Ричард Фалкенхол, стратег в SEB в Стокхолм. "Влиянието на забавянето на световната икономика не се усеща. В Норвегия все още всичко сочи за силна икономика".
За разлика от другите страни, които изнасят петрол, Норвегия е устойчива и срещу колебанията в цената на черното злато, тъй като държи излишните приходи в огромен държавен фонд, от който тегли при нужда.
Все пак анализаторите очакват, че следващото повишение на лихвите ще е и последното за този цикъл. Миналата седмица и самата централна банка подчерта, че компаниите очакват по-слаб растеж в бъдеще, основно заради световни фактори.
И въпреки цикъла на повишения, слабостта на местната валута е объркваща: кроната поевтиня с 3 процента срещу долара тази година и остава без промяна срещу еврото. Според Фалкенхол тя е подценена с 10 процента.
Фед свали лихвите
Докато Норвегия се готви да повиши лихвите, централната банка в най-голямата икономика в света ги намали с четвърт процентен пункт за втори път тази година - и втори път от 2008 г. Федералният резерв на САЩ предприе хода в опит да предпази щатската икономика от забавянето по света, усилено от търговската война с Китай.
Председателят Джером Пауъл остави вратата отворена за още намаления и неколкократно цитира влошената обстановка заради несигурността около търговския спор между Вашингтон и Пекин.
"Ще дойде време, подозирам, когато ще смятаме, че сме направили достатъчно. Но може да дойде и време, в което икономиката ще се влоши и ще трябва да намалим лихвите по-агресивно", заяви той.
Акциите тръгнаха надолу след решението, а по-късно възстановиха загубите. Възвръщаемостта по облигациите се покачи.Пазарите очакват от Фед по-ясни обещания за намаляване на лихвите, но Пауъл отказва да даде такива. Свързаните с търговията рискове не са в контрола на Фед и са трудни за прогнозиране. Затова и централните банкери са разделени.
Седем от 10 гласуваха за намаляване на лихвата до между 1,75% и 2%. Двама от съвета на управителите поискаха запазване на нивата, а един - още по-голямо намаление.