Мартин Шулц или Жан-Клод Юнкер ще бъде председател на следващата Европейска комисия. Дали? Един кандидат в сянка може да измести и двамата по напълно логични причини.

„Следващият президент на Европейската комисия ще се казва или Мартин Шулц или Юнкер. Всички останали предположения са фантазия". Това написа в социалната мрежа Twitter бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер преди време. Той или силно вярва във властта на европейския парламент, който ще избере председателя на ЕК, или показва страх, че накрая отделните държавни мъже и жени ще се разберат за поста.

Борбата за най-високия пост в Европейската комисия става все по-ожесточена с напредването на времето до изборите. Между 22 и 25 май около 400 милиона европейци ще имат право на глас, за да изберат 751 депутати в европейския парламент.
Европейският съвет, който се състои от ръководителите на 28-те страни-членки, номинира кандидат за председател на комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, съветът разполага с един месец, за да предложи нова такава.

Ето защо досега познатите кандидатури могат да бъдат допълнени. С кого ли? Изненадващо наскоро финландският премиер Юрки Катайнен обяви, че ще напусне премиерския пост в своето правителство и това, според собствените му думи, за да приеме висш пост в Брюксел. „Искам да продължа напред в моя живот и да продължа да събирам опит", аргументира се той.

Катайнен обаче не се кандидатира за място като евродепутат, което означава, че се стреми най-малкото да наследи Оли Рен като финландски еврокомисар.

Изненадващо наскоро финландският премиер Юрки Катайнен обяви, че ще напусне премиерския пост в своето правителство и това, за да приеме висш пост в Брюксел.

Един мъж за всички случаи

В Хелзинки се спекулира, че Катайнен може да има и по-високи цели. Например за шеф на еврогрупата. Финландия е единствената скандинавска страна, която ползва еврото като валута и това би бил добър компромисен кандидат. Той също така би могъл да бъде кандидат за наследник на Херман ван Ромпой като президент на Съвета на Европа.

И ако резултатите от евроизборите доведат до малка разлика, каквато впрочев се очаква, той би могъл да бъде и консенсусен кандидат за председател на Европейската комисия.

Партията му във Финландия принадлежи към европейското семейство на Европейската народна партия (ЕНП), която представи Юнкер като кандидат. Идеята обаче за създаването на предварителни кандидатури за поста на председател на ЕК се роди в Брюксел и цели едно основно нещо - на първите съвместни избори в цяла Европа да се явят повече гласоподаватели от обикновено, когато по-малко от 50 процента от гражданите вземат участие в изборите.

Любовта на канцлера

Който и да спечели изборите от двете основни европейски партии, изборът на неговия кандидат за поста в ЕК няма да бъде автоматичен. Поне така се изрази германският канцлер Ангела Меркел, която заяви, че преминаването от кандидат в председател на ЕК не става „автоматично".

Има и друг момент - надигащият се негативизъм на избирателите в ЕС, който рефлектира във все по-добрите резултати на евроскептичните партии във Франция, Великобритания и Германия, може да обърне конфигурацията на бъдещия парламент така, че маргиналните партии да бъдат много по-силно представени от очакваното. В такъв случаи и двамата сегашни кандидати за поста биха били неудобни, представяйки типичния политик от Брюксел. Такъв, какъвто евроскептиците не желаят. В такъв случай Катайнен би свършил идеална работа.

Още повече, че никой друг кандидат не се радва толкова силно на германска и по-скоро канцлерска подкрепа. Мартин Шулц, кандидатът на европейските социалдемократи, въпреки че е германец, е и политически опонент на Ангела Меркел. Юнкер също не й е любимец с неговата силна подкрепа за общи европейски облигации. Нещо, от което Германия бяга като идея.

Ето защо Катайнен и за нея е добър вариант. 42-годишният политик е успешен финансов министър, който прекара страната си почти суха през кризата, а по-късно през 2011 стана и нейн премиер. През 2008 Financial Times го определи като най-добрият финансов министър в Европа заради успехите му.