Според Международната организация по труда (МОТ) най-обещаващият начин за значително повишаване на производителността и международната конкурентоспособност на България е да се навлезе в секторите за експорт на високи технологии. Сега по-голямата част от износа на страната ни представлява продукти и технологии на относително ниско ниво.

Така например почти 13% от българския износ представляват текстилни продукти и облекло. Това е сектор, който се характеризира със силна конкуренция на производители с ниски заплати и ограничен потенциал за намаляване на себестойността чрез повишаване на производителността. В класификацията Евростат на факторната интензивност на продуктите България има най-нисък дял от износа на високо и средно технологически продукти от всички нови държави-членки на ЕС - 32%, смятат от МОТ.

От организацията посочват, че е от съществено значение да се инвестира повече в обучение и образование, даже и по време на кризата. Уменията, придобивани от учащите се от системата на образование изглеждат недостатъчни от гледна точка на изискванията на пазара на труда. Несъответствията в търсенето на квалифицирана работна сила не се преодоляват и ниските постижения в областта на образованието пораждат загриженост за конкурентоспособността на страната в средносрочен и дългосрочен план. Като цяло системата на образованието следва да се адаптира към нуждите на базираната на знания икономика, да се модернизира и да се организира така, че да съответства на повечето съвременни критерии, препоръчват от МОТ.

Като цяло, членовете и финансовите ресурси на синдикатите продължават да намаляват, особено след големите съкращения миналата година в резултат на икономическата криза. Същевременно много от работодателите са все още членове на повече от една организация на работодателите, тъй като това не е забранено от закона. Фрагментацията на организациите на работодателите, и по-специално на тези, които представляват малки и средни предприятия, отслабва техните позиции в социалния диалог, твърдят експертите на МОТ. Процесът на консолидация, предизвикан главно от по-големите организации, с цел да се чуе по-силно гласа на работодателите, може да доведе до по-силни партньорства или сливане, отбелязва международната организация.

От МОТ посочват още, че докато корекциите в заетостта са по-тежки за мъжете, тъй като кризата се отразява най-вече на секторите, където мъжете доминират, напр. строителство и промишлено производство, жените също са засегнати от ефекта на рецесията върху равнището на работната заплата. Последните данни показват, че в България различията в заплащането на труда между двата пола не само се запазват, достигайки според оценките близо 16 процента през 2010 г.,14 но и че положението може да се задълбочи още повече поради влиянието на кризата върху договарянето на работната заплата.