Днес европейските депутати гласуват доклад-оценка на 50-годишния договор Евроатом, който положи основите на европейското сътрудничество - не само в ядрената сфера.
В черновата на доклада, изготвен от литовския евродепутат Еугениус Малдейкис от дясната група UEN, се призовава за „пренастройка" на съглашението и „възстановяване на институционалния дисбаланс в полза на парламента, който трябва да разполага с равноправно решение в ядрената сфера".
„Срещаме проблема на демократичния дефицит", казал е Малдейкис вчера по време на парламентарния дебат. Но той е подкрепил правния документ от 1957 година. От другата страна, зелените евродепутати искат да зачеркнат цялото съглашение.
Според зеленият австриец Йоханес Вьогенхубер, договорът Евроатом е „футуристична поема, от която половината от страните на ЕС не са заинтересувани. Консенсусът от 1957 вече го няма".
Euratom бе подписан от Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия преди половин столетие. В него ядрената енергия се приема като отговорът на всеобщия недостиг на конвенционална енергия и осигуряване на енергийна независимост.
Но в Европа на днешния ден с 27 членове, въпросът е станал горещ картоф довел до сериозно разделяне между тези, които подкрепят атомната енергия и тези, които искат да се намали зависимостта на Европа от нея съвсем.
„Трябва да има конференция на Евроатом преди в ЕС да се изгради нов ядрен реактор", казала е германския евродепутат от Зелената партия Ребека Хармс.
Дебатът за промяната в климата
Хармс обвинява привържениците на деленето на ядрото, че се опитват да минат на печелившата страна на изменението в климата, за да възкресят атомната енергия след години на стагнация. „Някои стратези по климата на ООН, както и част от Европейската комисия, също са се поддали пред аргументите на ядреното лоби".
Зеленият евродепутат е цитирала изследване, според което в ядрените инсталации има хиляди инциденти всяка година. Френският производител EDF годишно съобщава за 800 значителни събития на властите, които отговарят за атомната сигурност, докато в германия критичните събития са 140 на брой.
„Да се рекламира ядрото като устойчив енергиен източник е подвеждащо". Заключава Хармс.
Обаче според испанския консервативен евродепутат Алехо Видал - Квадрас „идеологическите различия ще ни доведат до икономическо и екологично самоубийство", тъй като ядрената индустрия на ЕС дава близо 400,000 работни места, помага да се избегнат 312 милиона тона въглероден диоксид годишно, или 7% от тоталните емисии парникови газове на ЕС.
Литовецът Малдейкис, самият убеден привърженик на атомната енергия, добавя, че „липсата на Евроатом ще доведе до ре-национализация на ядрената политика в Европа и ще причини законова несигурност за всичките 27 страни членки".
В настоящия момент ядрени електроцентрали има в 15 държави на Евросъюза. На територията на ЕС действат 145 атомни реактора, и още пет са в строеж - във Финландия, Франция, Румъния, България и Франция.
В шест страни на ЕС: Белгия, България, Франция, Литва, Словакия и Швеция, ядрената енергия дава над 40% от общото производство на електроенергия. Общо, 32% от електричеството на блока е с атомен произход.
Общоевропейски правила за сигурност
Досега сигурността е единствения аспект в дебата, за който целият политически спектър на евродепутатите пее от една песнопойка.
„Има неотложна нужда да се систематизира обширното законодателство на ниво общност в областта на атомната сигурност, управлението на радиоактивни отпадъци и затварянето на ядрени централи", казал е Малдейкис в доклада си.
Според австрийския консерватор евродепутат Пол Рюбиг, „стандартите за сигурност трябва да са право обвързващи, подкрепяни от Европейския съд и по възможност да водят до затваряне на ядрени реактори".
Последните опити да се въведат единни правила за безопасност в ЕС датираха към 2002, но оттогава този законодателен въпрос не се е придвижил много напред, още повече националните държави не искат да допуснат намесата на Брюксел в тази област.
Досега Европейската комисия получаваше решителния глас само в случая със страни, които се бореха за членство, какъвто бе случаят с България, Словакия и Литва - всички задължени да закрият старите си реактори от съветската ера.
Докладът на литовският евродепутат, представен по негова собствена инициатива, ще се гласува по-късно днес. Той няма да има правни последици, но Малдейкис се надява за „преодоляване на нерешителността и откриване на прагматичен общоевропейски дебат" по един от най-деликатните въпроси на Съюза.