Нито един френски президент никога не е присъствал на лятната годишна сбирка на Медеф, федерацията на големите шефове на страната. Така че фактът, че президент Никола Саркози избра да изнесе голямата си реч за la rentrée(началото, започването - б. пр.) на икономическата си политика в четвъртък, 30 август, пред 4000 бизнес лидери насред кампус извън Париж, беше дълбоко символичен. Той използва случая частично, за да подтикне французите да прегърнат духа на бизнеса. "Аз искам да сложа край на идеологията, която отлъчва предприемача от обществото." - каза г-н Саркози. Той обаче също така демонстрира своята увереност да се намесва в индустриалните въпроси, потвърждавайки, че икономическата политика под негов надзор ще бъде странна смеска от либерална англо-саксонска икономика и старомоден галски интервенционализъм.

В речта имаше много, с което бизнес шефовете да се съгласят. Г-н Саркози нарече 35-часовата работна седмица "огромна икономическа грешка" и обеща да отиде далеч напред в либерализирането й, намеквайки че би могъл да даде повече свобода на компаниите и индустриалния сектор да преговарят по собствените си споразумения относно работното време.Той обеща да позволи отварянето на магазини в неделя, да свие френската бюрокрация, да намали таксите, да направи възможно намаляването на данъци върху по-голяма част от разходите по изследователска работа, да въведе "Закон за дребния бизнес" в американски стил. Франция има нужда от допълнителни пунктове икономичски ръст, каза президентът, и той има намерение да създаде благоприятен бизнес климат, за да я насърчи.

Докато обещаваше икономически свободи, г-н Саркози не търсеше извинения за своето виждане за намеса в индустрията. "Аз не се страхувам от индустриалната политика. - заяви той, твърдейки, че специално на европейско ниво, е неприемливо да седиш и да оставиш другите да възползват от по-слабо социално законодателство и подценена валута. Засягайки една своя любима тема, той настоя, че Европейската Централна Банка трябва да вземе под внимание растежа и работните места, когато определя лихвите. "Европа е единствения регион, в който не може да се провежда индустриална, търговска и валутно-обменна политика" - каза той. - "Тя ще бъде обречена."

В случай, че някой има съмнения как г-н Саркози би могъл да преследва тази силова индустриална политика, той продължи, изнасяйки лекция на Суец, изцяло частна френско-белгийска компанияв областта на енергията и околната среда, за нейната корпоративна стратегия. Суец и Газ де Франс, което е държавно предприятие, от отдавна са в процес на преговори за сливане, обявени за първи път преди 18 месеца, за да осуетят опит за поглъщане от страна на Енел, италианска енергийна компания. В своята реч г-н Саркози каза на Суец, че тя трябва да продаде отдела си за околна среда като предварително условие за сливане с Газ де Франс, за да бъде създадена чисто енергийна компания от европейски мащаб. Въпреки че той каза, че решението зависи от акционерите на Суец, това си прозвуча като заповед.

След само 100 дни на власт, широките рамки на френската нова икономическа политика се изясняват. По отношение на данъците и пазара на работната ръка, г-н Саркози преследва дерегулативна програма, надявайки се да освободи бизнеса и да стимулира създаването на работни места. По отношение на индустриалната политика обаче далеч не е ясно дали г-н Саркози ще остави на пазара да решава.

Г-н Саркози казва, че иска да направи французите по-предприемчиви и да ги помири с бизнеса. За целта тази седмица той създаде нова комисия "за либерализация на френския растеж", оглавена от Жак Атали, бивсш социалист и съветник на Франсоа Митеран и въпреки това още едно от попълненията в дясно-центриския отбор на Саркози.

Трудно е да се предвиди какво точно този отбор ще идентифицира като спирачки на растежа, което не е било видяно от ред други комисии преди него. Една на Мишел Камендесу, бивш шеф на МВФ, едно време бе наречена от г-н Саркози неговото "настолно четиво". Неговата основна цел по-скоро би могла да бъде да убеди общественото мнение относно притискащата нужда от някои от най-непопулярните икономически реформи като по-либерални правила за назначаване и уволняване. Ако обаче г-н Саркози иска наистина да убеди французите да поемат рискове и да прегърната пазара, той не помага много на каузата с анти-пазарното си вмешателство в индустрията.

­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­­[1]Подзaглавието е непреводима игра на думи. В оригинал то е „Nicolas Sarkozy's firm guiding hand". На английски „firm" може да означава както „твърд", „стегнат", така и „фирма", „компания".

Превел от английски: Емил Бонев