Икономическите проблеми на еврозоната се пренасят в Източна Европа

Икономическият растеж на Източна Европа има една слаба брънка и в последните месеци тя се вижда все по-ясно. Проблемите на еврозоната засягат все повече източната част на континента, пише Bloomberg.

Три десетилетия след края на комунистическия режим държавите, които се присъединиха към Европейския съюз, днес се радват на силно вътрешно търсене, подпомогнато от огромни правителствени разходи и армия от потребители.

Но, макар и не толкова важен, колкото някога, износът остава голяма сила. И настоящата стагнация на еврозоната натежава над източната част на Стария континент, чиито заводи са навързани във веригите за доставки на Запада.

Данните за икономическия растеж, които ще бъдат публикувани днес, показват ново забавяне в четвъртото тримесечие в Полша, Чехия и Унгария. Само Румъния ще се забърза минимално, според анализатори, запитани от Bloomberg. Данните на НСИ за България сочат растеж от 3,5%, при 3,7% през третото тримесечие.

Чешкият производител на стомана Trinecke Zelezarny дава добра представа за ситуацията: макар че производството ще се покачи през тази година, компанията намалява инвестициите с около 40 процента до 1,4 милиарда крони ($60 милиона). "Това е значително по-малко, отколкото предвиждахме в бизнесплана. Ситуацията не ни позволява да инвестираме повече", казва председателят Ян Чудек.

Прогнози:

Полша: 4Q - 3%, 3Q - 3,9%

Чехия: 4Q - 2%, 3Q - 2,5%

Румъния: 4Q - 3,2%, 3Q - 3%

Унгария: 4Q - 4,3%, 3Q - 5%

Брюксел понижи минимално прогнозата за икономическия растеж на България

По-слабият ръст на заетостта ще донесе по-нисък растеж и на потреблението

Все пак икономиките в Източна Европа ще растат по-бързо, отколкото тези на Запад, след като повишаващите се заплати подпомагат разходите. "Очакваме ръста на потреблението да продължи да се покачва, макар и по-умерено", смята Франсоа Блох, главен изпълнителен директор на румънската BRD-Groupe Societe Generale.

Но има и други проблеми.

Хлабавата парична политика, която подкрепя експанзията, скоро може да приключи. Чехия стана първата държава през 2020 г., която увеличи лихвите, за да сложи таван на инфлацията. Унгария също обмисля подобен ход.

Проблем създава и коронавирусът, който утежнява още повече ситуацията в германската индустрия, най-голямата европейска икономика. "Надеждите за възстановяване на производството в еврозоната бавно гаснат", казва Елиска Яелинкова, анализатор в Raiffeisenbank AS.

В петък стана ясно, че икономиката на Германия стагнира през последните три месеца на 2019 г.

По-слабият растеж е проблем и за политиците, които харчат публични средства без да се замислят много. Унгарският премиер Виктор Орбан използва твърденията за просперитет, създадени в рамките на управлението му, за да оправдае потъпкването на демокрацията.

Засега няма причина за паника.

Но Радек Спицар, вицепрезидент на чешката Конфедерация на индустриалците, посочва, че проблемите на компаниите в региона растат. Миналата година те бяха в намирането на служители, а тази се увеличават и с получаването на поръчки.