Темпът на растеж на икономиката на еврозоната през 2021 г. може да бъде най-високият от въвеждането на единната европейска валута преди повече от две десетилетия.

Брутният вътрешен продукт на еврозоната ще нарасне средно с 4,3% през следващата година след рекордната следвоенна рецесия тази година, сочи допитване до 33 икономисти, проведено от деловото издание Файненшъл таймс през декември, пише finmarket.ru.

Настоящата оценка на икономистите се оказа по-оптимистична от прогнозата за декември на Европейската централна банка, която предвижда икономически растеж от 3,9%. В същото време тя е по-слаба от прогнозата от октомври на Международния валутен фонд, според която БВП ще нарасне с 5,2%.

Според експерти основният риск за прогнозата ще бъде невъзможността да се спре пандемията на коронавирус с ваксини.

"Ваксините ще позволят на повечето услуги да се нормализират", каза Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания.

"Няма фундаментални дисбаланси, задържащи търсенето или инвестициите. Потребителите ще имат ликвидност, за да отговорят на натрупаното търсене", каза той.

Междувременно повечето икономисти очакват значителните щети от пандемията да продължат. Повече от половината от анкетираните експерти прогнозират, че безработицата в еврозоната ще нарасне до над 10% за първи път от повече от четири години. През октомври показателят беше около 8,4%.

"Макар да прогнозираме свръх потенциален растеж през следващите години, ние също очакваме втори кръг на въздействието върху пазара на труда и кредитния поток, който да окаже влияние върху икономическото възстановяване за значителен период" , каза Анатолий Аненков, икономист в Societe Generale

Две трети от анкетираните икономисти вярват, че БВП няма да се възстанови до нивата преди пандемията поне до средата на 2022 г., като мнозина казват, че това ще се случи едва през 2023 година. Техните прогнози за растежа на икономиката на еврозоната през 2021 г. варират от 1,5% до 6%. Очаква се блокирането и ограниченията за пътуване, насочени към ограничаване на пандемията от коронавируса, да се превърнат във втора рецесивна вълна за икономиката тази зима.

Въпреки това повечето икономисти смятат, че масовите ваксинации и 750 милиарда евро финансова подкрепа от фонда за възстановяване на ЕС ще осигурят подеме на БВП към втората половина на следващата година, сравним с периода от 20-те години след пандемията от испанския грип.

"Ще видим невероятна история на икономическия растеж", казва Ник Босанкет, професор в Имперския колеж в Лондон, който прогнозира "силен растеж на потреблението".

Повечето икономисти смятат, че банките от еврозоната ще се сблъскат с нарастване на необслужваните кредити през следващата година, но те не очакват повторение на банковата криза, обхванала еврозоната след световната финансова криза от 2008 г.

Инфлацията в еврозоната стана отрицателна през последните месеци, но това отчасти се дължи на еднократни фактори и икономистите средно прогнозират основната инфлация от около 1% през следващата година, която обаче все още е доста под целевите на ЕЦБ малко под 2%.