Мигрантите - работници стимулират ръста на британската икономика и не свалят заплатите надолу, нито пък увеличават безработицата сред кореняците, гласи изводът публикуван днес доклад на Конгреса на търговския съюз (TUC).

Икономическото влияние на емиграцията е ограничено, но позитивно - заявява се в доклада, което е контра-аргумент срещу критиките на някои организации като Migration Watch UK, че мигрантите упражняват допълнителен натиск върху пазара на жилища и публичните услуги. Според TUC, данъците които имигрантите плащат често са по-високи по стойност от публичните услуги, които получават (за 2000 от мигранти са платени 31,2 млрд. паунда данъци, а са получени публични услуги от 28,8 млрд.).

Докладът, озаглавен „Икономика на миграцията" твърди, че без труда на чужди пришълци, много сектори от икономиката на Великобритания биха се сринали.

Пет са основните теми, на които докладът търси отговор: води ли имиграцията до безработица, понижава ли тя нивото на заплатите, какво струва миграцията на данъкоплатците, пречи ли тя на икономиката на развиващите се страни, увредени ли са самите мигранти от преместването си.

Интересен извод на изследователите е, че миграцията дори леко повишава заетостта и заплатите на работещите в страната-домакин. Така е оспорено класическото положение на Пол Самюелсън от 1964 година, че ограничаването предлагането на труд води до ръст на заплатите. Цитирани са подкрепящи примери и от САЩ. Като цяло губят в заплати ниско квалифицираните местни жители, а образованите и специализираните чувствително печелят.

Там, където в някои ограничени региони и малки сектори действително има проблеми, то те се дължат на безскрупулните работодатели и пътят за преодоляването им е предоставяне на равни права на работещите мигранти и местни жители.

Според официалната статистика, във Великобритания работят 1,505 млн. емигранти. Това са 5,4 % от всички заети. За последните 10 години броят им е нараснал с 600,000. В Лондон живеят 45% от чуждестранните работници. Средната възраст на мигрантите е малко по-ниска от средната възраст на британците.  

Първоначално повечето от мигрантите на Острова са се занимавали със специализирана и креативна работа, но напоследък се увеличава делът на работещите рутинни занимания. Възможно е, макар да е рано да се твърди със сигурност според британските специалисти, промяната да се дължи на отварянето на пазара на труда за страните от Източна Европа след 2004.

Някои работодатели предпочитат вече да наемат предимно източноевропейци (15% от новонаетите за 2006 по някои данни).

Това са официални данни, но според TUC не трябва да се пренебрегва големият брой „неофициални имигранти" във Великобритания (430,000 души за 2001 година). Техните работи са обозначени като „мръсни, трудни и опасни". Много важен е изводът, че ако дейността на тези хора се регламентира и изкара „на светло", то в държавната хазна ще влязат един милиард паунда за година от застраховки и данъци.

Макроикономистите критикуват остарялата идея, че в икономиката на една страна има фиксирано количество работа, което се разпределя върху по-голям брой хора при наличие на миграция и така местните са ощетени. Напротив, авторите считат, че предлагането на работни места зависи от търсенето в икономиката, т.е. колко хора имат покупателна способност.

Освен това данни от финансовото министерство показват, че миграцията в страната носи между 10 и 15% от икономическия ръст. От Bank of England също оценяват положително миграционния фактор предвид ролята му в намаляване на инфлацията.

Против изгодите от миграцията стои „малцинство безскрупулни работодатели", с които методите за борба би трябвало да включват минимални работни заплати и намеса на службите за охрана на труда.

Фактът, че миграцията е добър макроикономически фактор, не трябва да отклонява държавните служби от мерки за преодоляване на местната безработица, считат британските специалисти.