Спомням си много добре онзи пролетен ден: с приятели си играехме в гората, строяхме си колиба, но изведнъж заваля силен дъжд, който ни принуди да се приберем вкъщи. Беше април 1986 година. Малко след като в украинския град Припят се взриви четвърти реактор на съветската АЕЦ Чернобил. Тогава новината беше държана няколко дни в тайна, поради което ние, нищо неподозиращите, си играехме спокойно в гората.

Катастрофата в Чернобил и страховете как ще ни се отрази радиацията ме преследваха през цялата ми младост. Затова и сегашното предложение на ЕК да обяви не само природния газ, но и атомната енергия за екологична технология, ми се струва чиста подигравка. Но и не само заради това.

Кой ще плаща при ядрена авария?

Предложението на ЕК е подигравка и поради друга причина - защото напълно игнорира въпроса за истинската цена на атомната енергия. Това включва огромните разходи както за изграждане на нови ядрени мощности, без значение колко малки ще са реакторите, така и за покриване на щетите при евентуална ядрена авария.

Само в Германия досега държавата е похарчила около един милиард евро за ликвидиране на последиците от катастрофата в Чернобил. Непосредствените икономически щети от аварията в съветската АЕЦ се изчисляват на над 200 милиарда евро - без да се смятат разходите, породени от заболяванията. Те не са включени и в онези 177 милиарда евро разходи, причинени от аварията от 11 март 2011 година във Фукушима - и то става дума само за разходи до 2017, по оценка на тогавашното японско правителство.

В огромната си част това се плаща от японските данъкоплатци, тъй като година след катастрофата операторът на централата - компанията TЕПКО - де факто беше одържавена, за да се предотврати нейният фалит.

Европа заделя смешно ниски суми

И тук стигаме до същината на проблема: в Европа размерът на гарантираните суми при ядрен инцидент е смешно нисък. Така например ядрените оператори в Чехия са длъжни по закон да заделят за тази цел 74 милиона, а в Унгария - 127 милиона евро.

Но и във Франция, която най-вероятно стои зад искането за "екологичната" атомна енергия в ЕС, сумата не е голяма: най-силно зависимата страна в света от атомните реактори (с дял от 70% ядрена енергия) финансовата отговорност в случай на атомна авария възлиза на максимум 700 милиона евро. А един по-голям ядрен инцидент в Европа спокойно може да излезе между 100 и 430 милиарда евро. И ако действително се стигне до авария, на помощ ще трябва да се притекат и засегнатите държави, разбирай - данъкоплатците в тях.

Рисковете от "мини реакторите"

Френският президент Еманюел Макрон нарече ядрената енергия "късмет" за природата и усилията за спасяване на климата. А това, че 10 ядрени реактора в неговата страна в момента са изключени, три от които (от последно поколение) заради пропуски в тяхната сигурност, очевидно изобщо не го тревожи. Макрон иска да разсее опасенията за възможна ядрена катастрофа и последствията от нея с нови мини реактори, така наречените "малки модулни реактори" (SMR). Твърди се, че тъй като са значително по-малки от сегашните ядрени реактори, те ще бъдат съответно и по-безопасни, ако се стигне до ядрена авария.

Но това изчисление съдържа една количествена грешка. Защото за да се достигне капацитетът на голям реактор, са необходими огромен брой малки реактори. "А това ще увеличи многократно риска от ядрени аварии", предупреди германската Федерална служба за безопасност на ядрените отпадъци.

Защита на климата или нещо друго?

Същата Служба се отнася не по-малко критично към доклада на Съвместния изследователски център на ЕС, на който се позовава ЕК в оценката си за екологичността на атомната енергия. Според нея документът не разглежда в пълнота рисковете от добива на атомна енергия за човека и за природата, както и за бъдещите поколения. Поради това изводът на Федералната служба гласи: този документ не може да представлява доклад, с който да се оценява надлежно устойчивостта на ядрената енергия.

Повече от съмнително е, че ЕК предприема тази стъпка по отношение на ядрената енергия от чисто екологични съображения. Вероятно зад това стои по-скоро политически натиск, най-вече от страна на Франция. Не е никак случайно, че една ядрена сила като нея държи на атомната енергия. "Без гражданска ядрена енергия няма ядрена сила във военната област, както и обратното: без военна ядрена сила няма гражданска ядрена енергия", както заяви френският президент Макрон декември 2021.