Общият доход средно на лице от домакинството през второто тримесечие - т.е. точно когато настоящата рецесия започна да се усеща, - е нараснал с почти 10% на годишна основа, до 1698 лв., сочат данните на Националния статистически институт.

Освен растежа, спрямо същия период на миналата година се променя и композицията на дохода. Делът на работната заплата се понижава с 0,3 процентни пункта до 57,5%, извъработната заплата също е леко надолу - с 0,1 процентен пункт до 0,6%, както и постъпленията от самостоятелна заетост, които падат до 5,9%.

С 0,6 процентни пункта обаче растат доходите от пенсии, които вече формират почти една трета от общият доход или 28,3%, а очаквано социалните помощи и обезщетения също се покачват - с 0,1 процентни пункта до 3,1%.

Как държавата простреля пазара на труда в България

Как държавата простреля пазара на труда в България

Негативите от политиките тепърва предстои да се видят

В парично изражение, това означава, че през второто тримесечие на 2019 г. доходът средно на лице от домакинството е бил 894 лв. от заплата, 427 лв. от пенсия, 95 лв. от самостоятелна заетост и 46 лв. от помощи, докато днес тези суми вече са 976, 481, 100 и 52 лв.

Увеличението може да се дължи на методологията на Националния статистически институт. Данните за проучването са събрани чрез случайна извадка от 2900 домакинства и въпреки че от институцията посочват, че са репрезентативни, те може да са попаднали на домакинства, в които средствата за периода са нараснали.

Друга хипотеза може да бъде вероятността все пак ефектите от кризата още да не са се отразили върху доходите на лицата, но това не е вероятно - именно през второто тримесечие безработицата достигна своя пик.

Интересното е, че според данните домакинствата са изтегляли по-малко от спестяванията си в сравнение с година по-рано: 77,76 лв. спрямо 62,87 лв. (средно на лице данните са съответно 35,61 и 29,46 лв.), но кредитите се покачват, като на средно на домакинство те вече са 17,18 лв. в сравнение с 15 лв. през миналата година.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Докато доходите се покачват, общият разход на лице от домакинството се свива маргинално през второто тримесечие - с 1,3% до 1384 лв. Водещи все още са разходите за храна и безалкохолни напитки, които се покачват с 1,3 процентни пункта до 32,7%, следвани от жилищните разходи, растящи с 1,8 пр.п. до 17,3%, данъците и социалните осигуровки, които се покачват с 1,1 пр.п. до 15,1%, транспортът (10,9%), "други разходи" (8,9%), здравеопазването, което се свива с 1 пр.п. до 5,8%, алкохолните напитки и цигарите, растящи с 0,3 пр.п. до 4,7%. Най-големият спад е сред разходите за свободно време и отдих, които се понижават наполовина, до 2,3%.

Потреблението на месо, плодове, зеленчуци, прясно мляко и яйца расте, хлябът и сиренето се понижават, а без промяна спрямо 2019 г. е консумацията на кисело мляко, зрял фасул и захар.