Как Европа елиминира зависимостта си от руските изкопаеми горива и то с невероятна скорост

Най-забележителният отговор на Европа на войната на Русия срещу Украйна беше безпрецедентната скорост на енергиен преход. За една година Европа почти елиминира зависимостта си от руските изкопаеми горива.

Промяната все още е далеч от от представата за преходът, свързан с климата, който Европа е предвидила за своето дългосрочно бъдеще. Миналата година Европа плати солидна сметка за енергия от около 1 трилион долара, подпомогната от стотици милиарди евро държавни субсидии, пише Bloomberg.

И все пак дори най-оптимистичните прогнози на анализаторите и лидерите на блока в началото на войната не успяха да предвидят колко бързо Европа може да сe откаже от зависимостта си от руска енергия. Преди година Европа плащаше около 1 милиард долара на ден за газ, петрол и въглища, внасяни от Русия. Днес тази сума е много по-малка.

Едно от предимствата беше преходът на Европа към чиста енергия, който започна преди години. Топлото време също имаше значителен принос - намали търсенето на отопление.

Слънчевите системи и инсталации в цяла Европа са се увеличили с рекордните 40 гигавата само през миналата година, с 35% повече в сравнение с 2021 г., малко по-малко от най-оптимистичния сценарий от анализатори от Bloomberg NEF. Скокът дойде предимно от потребителите, които бяха привлечени от евтините слънчеви панели, като средство да намалят собствените си сметки за енергия. Много от тях разполагат и с батерии. Съхранението на батерии се е повишило с рекордните 79% миналата година в Европа, водено до голяма степен от жилищния сектор.

Енергията от вятърни мощности също се е увеличила, макар и не с такава скорост.

Най-голямата система за съхранение на чиста енергия в Европа заработи

Съоръжението е способно да съхрани достатъчно електричество за захранване на 300 000 домакинства

Какво се случи с изкопаемите горива?

Европа години наред внасяше големи количества природен газ през тръбопроводи, свързани с руски находища. Евтиният газ дълго време държеше цените на енергията по-ниски и заменяше по-замърсяващите въглищни електроцентрали. Но войната промени това.

Държавният руски "Газпром" намали доставките на газ през тръбопроводи, които минават под Балтийско море или през Беларус и Украйна. Първоначално това беше направено под предлог за поддръжка. До лятото доставките по тръбопровода в Балтийско море паднаха до нула след поредица от експлозии, които ги направиха неизползваеми.

До края на 2022 г. доставките на руският газ по тръбопроводи, е намалял със 75% в сравнение с предходната година. Част от спрените доставки на руски газ бяха заменени от увеличени потоци по тръбопроводи от Алжир и Норвегия.

Повечето идват под формата на втечнен природен газ. Осигуряването на LNG з означава много повече покупки от САЩ и Катар и почти удвояване на вноса на втечнен природен газ в ЕС в сравнение с 2021 г.

Освен внос на LNG трябваше да продължи работата на въглищните електроцентрали. Използването на въглища в Европейския съюз се е увеличило със 7% миналата година, след като руският внос почти беше прекратен през октомври след въвеждането на санкции.

Но най-голямата помощ за елиминиране зависимостта от руски газ дойде под формата на намаляване на търсенето както от индустрията, така и от частни потребители. Цената на газа рязко се повиши и някои индустрии прекратиха производството си, докато други намериха алтернативи, за да задоволят енергийните си нужди. Това доведе до 18% спад в употребата през 2021 г.

Вносът на петрол от Русия също отбеляза спад през 2022 г. - общият внос е намалял с 300 000 барела на ден, като страната все пак остава най-големият износител на петрол за ЕС, според данни на Международната агенция по енергетика. Санкциите върху вноса на суров петрол от декември и тези, които се въведоха този месец, означават, че вносът на руски петрол ще спре. Вносът от Русия е заменен от доставки от САЩ, Саудитска Арабия и Норвегия.

За година България изпревари останалите членки на ЕС и стана по-зависима от изкопаеми горива

Страната ни е увеличила дела на фосилни горива в енергийния си микс от 62.87% през 2020 г. до 66.38% през 2021 г.

Едно от най-големите препятствия пред енергийния преход, с които ЕС се сблъска на вътрешния пазар през последната година, беше най-лошата суша от 500 години насам. Въздействието дойде чрез намаленото производство на водноелектрическа енергия, която преди това е била надежден източник на възобновяема енергия.

Франция пък трябваше да се справи със своите остаряващи ядрени реактори. Обикновено износител на електроенергия, Франция беше принудена да внася електроенергия от своите съседи миналата година, което доведе до още по-голямо търсене на изкопаеми горива.

Ядрените реактори на Франция постепенно се връщат в експлоатация тази зима, въпреки че генерирането на енергия остава под средното ниво.

Белгия и Германия удължиха живота на своите атомни електроцентрали, което трябва допълнително да намали търсенето на газ, въпреки че тази политика в Германия трябва да приключи по-късно тази година.

Като цяло електроенергията от изкопаеми горива се очаква да спадне с до 43% през 2023 г. в сравнение с миналата година, според BloombergNEF.

Въпреки всички тези промени, емисиите на парникови газове в ЕС ще намалеят с по-малко от 1%.

Енергийният преход по време на война показа на ЕС какво може да направи, за да напредва още по отношение на зелените технологии.