Как Гърция ще инвестира над 90 млрд. евро в енергийната си трансформация

Значително намаляване на разходите е залегнало в ревизираната версия на Националния енергиен и климатичен план на Гърция. Ако в изпратената в Брюксел чернова от октомври бяха заложени инвестиции в размер на 165 млрд. евро в периода 2024-2030 г., сега дейностите се оценяват на 94 млрд. евро.

Както отбелязва онлайн изданието Insider, най-голямо е намалението в заложените разходи по линия на "зеления" водород. Първоначално бяха заложени електролизьори с обща мощност от 300 мегавата до 2030 г., като те вече са намалени до 187 мегавата - с над една трета.

Брюксел ни дава над 120 милиона лева за възобновяема енергия - ето за какви проекти

ЕС подкрепя финансово 10 страни, сред които и България

Тези инсталации ще се използват най-вече за производството на синтетични горива - например керосин за авиотранспорта.

Масовото навлизане на термопомпи вече се очаква да е в началото на следващото десетилетие, когато технологичният прогрес ще е свалил цените и ще е повишил характеристиките до ситуация, в която домакинствата ще могат да използват подобни способи на отопление без да се налага държавна помощ.

Според ревизирания Национален енергиен и климатичен план до края на десетилетието трябва да бъдат санирани 409 000 жилища, а още над милион - в периода до средата на десетилетието.

Турция иска да бъде глобален лидер в индустрията за възобновяема енергия. И изглежда, че успява

Страната вече е на пето място в Европа

Какво се случва с енергийния микс?

Плановете на Атина са в края на периода въглеродните емисии да намалеят с 58,6 на сто - при 54%, заложени в първата версия. Процентът на ВЕИ в потреблението трябва да стигне 45,4%, а при мощностите - 76,8%. Това са все цели над заложеното средно за ЕС.

Значително повече енергия от вятърни централи е записана в новата версия на плана - 8,9 гигавата при 7,6 в по-ранната версия. Към тях се прибавят 13,5 гигавата солари, 1,9 гигавата офшорни централи в морето и ВЕЦ (около 3,5 гигавата). Това означава около 50% повече ВЕИ мощности през 2030 г. спрямо 2022 г.

Сърбия инвестира €5,4 милиарда във възобновяема енергия

Страната е твърдо решена да заложи масово на алтернативните енергийни източници до 2030-а година

До 2026 г. всички въглищни централи в Гърция ще излязат от експлоатация, а в периода до 2030 г. се очаква леко увеличение на инсталираните газови мощности, но с тенденция да работят по-малко - произведената от тях енергия ще е едва 55% от тази през 2022 г.

Що се отнася до развитието на газопреносната инфраструктура, в плана се отбелязва, че някои от новите алтернативни технологии могат да се възползват от нея - например биометана или "зеления" водород.