Как и защо Европа ще задържи глобалното затопляне в рамките на 2 градуса

dip

Desert Ice Project - резюме DIP предлага комплексно решение, комбинация от интердисциплинарна наука и инженерни решения, а именно: след изчисление на получения “излишък” от отчупени от полярните шапки айсберги (разликата между днес и количеството им от прединдустриалната ера), както и изчисление на оптималните маршрути между ширините, на които айсбергите дрейфуват, и най-подходящите тропически пустинни зони, избраните айсберги се транспортират било то чрез карго самолети (нарязани на блокове), или се довличат до бреговете чрез мощни влекачи, или пък натоварени на товарни кораби и танкери оборудвани с охладителни инсталации. В пустинята те не се използват за краткосрочна директна употреба на питейна вода (така няма да се постигне нищо, защото имаме само консумация), а за напояване. След като почволозите се изкажат за най-подходящите места, където водата няма просто да потъва като в сито, ледените блокове се разрязват, разполагат, или разпръсват чрез контролирани експлозии, покриващи определени площи. Или пък получената прясна вода се използва за масово производство на DriWater – желеподобна вода, която не потъва веднага в почвата, а позволява един чувствително по-дълъг период на корените на растението да се подхранват с вода. Процеса се съпровожда от обилно наторяване с органични торове, компостиране (особено подходящо за тези райони, кадето за разлика от западния свят няма толкова много изкуствени опаковки, и отпадъкът е предимно органичен), и засаждане първоначално на устойчиви видове треви, храсти, гори; с постепенно подготвяне на част от земята и за селскостопанска продукция – зърнени храни, плодове и зеленчуци. Плюсовете, които се очакват са следните: - повишеното озеленяване постепенно ще абсорбира “произведения от нас досега излишък” от СО2 в атмосферата; - ще намалеят киселинните дъждове, унищожаващи горите и по този начин ускоряващи натрупването на парникови газове; - намаляване изтъняването на озоновия слой, респ. по-малък брой на заболяващите ежегодно от меланома; - намаляване на средните годишни глобални темепратури, респ. намаляване на темпото на топене на полярни шапки и планински ледници; - намаляването на броя на дрейфуващите айсберги ще намали риска от колизии с кораби и нефтени платформи; - зеленината в пустинните зони ще започне постепенно да възстановява изтощените почви, ще спре процесите на ерозия/настъпление на пясъците, ще възстанови цикъла: изпарение-облаци-дъжд-подпочвени води (възстановяване на нивото им, досега силно експлоатирано от човека); ще намалеят унищожителните за хора, животни и техника пустинни бури; - когато част от площите предвидени за озеленяване бъдат засадени с култури даващи биогориво, конкурентността на това гориво в огромни количества, ще накара спекулантите да свалят цените на петрола до разумни стойности – пак печалба за целия свят; - намаляването на температурните амплитуди ще намали броя и интензитета на тайфуни, урагани, торнада, и други подобни бедствия, респ. повече спасени човешки животи, намалени финансови загуби и разрушения; - наличието на зеленина ще даде на местното бедно население възможност да се изхранва само, с екологично чиста продукция, възможност за работа, която пък ще генерира приходи, което пък ще ги направи консуматори. Работещите и имащи хора ще се ограмотят и няма да вярват повече (поне не в тази степен) на различни измислени идоли, гурута, и религиозни лидери, които ги тласкат към насилие и тероризъм. Отчаяни от бедност родители повече няма да изпращат децата си религиозни училища, където вместо наука ги обучават единствено на безропотна вяра в различни догми и предразсъдъци. Тъкмо обратното – вместо религиозен фундаментализъм тези деца ще получават истинско образование. Образованият човек е далеч по-толерантен и е склонен да решава конфликтите не със сила, а с помоща на разговор и дипломация, т.е. намаляване на локалните конфликти. По-добрите условия за труд, за образование, и въобще подобрен стандарт на живот, ще намалят смъртността, и съответно ще спадне и компенсиращия демографския бум. Като последствия – населението става по-лесно за изхранване, и за създаване на подредено общество; намален брой желаещи да емигрират – не би бягал от страната си ако там няма насилие, и имаш възможности за труд; богатите страни печелят от намаляващите разходи по този проблем – намален брой конфликти на расова или религиозна основа, облекчена социална система. Работещият човек иска да се развива и консумира, т.е. имаме пазари в растеж, т.е. и корпоративният свят ще има интерес – от повишената консумация, както и от раздвижването на финансовите потоци, осигуряване на услуги и производство на машини и оборудване за тази нова “обетована земя”. - Богатите страни могат да оживят значително своите икономики, ако правителствата им обявят тръжни процедури за: оценка на проекта, за оборудване, за изпълнители, за инфраструктура, за комуникаци, за транспорт, за охрана и т.н. Това значи мобилизиране на основните пазарни играчи – те трябва да използват всичките си ресурси, да наемат нова работна ръка, да се възползват от технологии и продукти, считани досега за нерентабилни, да теглят нови кредити, да ангажират поддоставчици и т.н. Т.е. това ще задвижи производствата, услугите, бизнесите от различни браншове по целия свят – търсеното “лекарство” срещу огромни бюджетни дефицити, рецесия, безработица и слаба икономика. Би трябвало и политиците да бъдат доволни, защото повече работещи хора със стабилни доходи, значи повече доволни гласоизбиратели и данъкоплатци... - Историята върви по този начин – първо идват технологиите / бизнесът, после законите, и накрая – самоосъзнаването на отделния човек / хората като гражданско общество с определени норми. Може би с този проект ще се достигне до най-естествения начин за разпространение на демокрацията в тези територии, а не чрез насилствено налагане. - В много изследователски институти вече се работи по различните аспекти на процеса “тераформинг” на Марс – подготвяне на условията на планетата за нашите биологични нужди. Опитът придобит при тукашното “тераформиране” би бил безценен при по-нататъшното овладяване на Марс. Растението само по себе си е един много производителен и полезен механизъм, който работи (в симбиоза) с/в много направления – и по отношение на опазване/захранване на почвения слой, и по отношение на въздуха (като чистота, като влажност, като течение); и като храна за хората и животните (аграрна наука); и като енергиен носител (дърва за огрев или соя, рапица или тръстика за производство на биогорива); т.е. зеленината може да реши много от проблемите, които днес стоят пред човечеството, и за които то измисля отделни (за всеки проблем) високотехнологчни решения, които обаче идват и със своите минуси, т.е. помагат в едно, но вредят в друго. Разбира се, проектът не може да бъде изпълнен сам по себе си и да се очакват незабавни резултати, т.е. първо това ще отнеме десетилетия, и второ, човечеството трябва да продължава да търси и други форми на все по-умерено (в крак с природата) съжителство – по-чист транспорт, по-малко замърсяване, повече рециклиране, непрестанно търсене и усъвършенстване на методите за производство на чиста енергия – слънчева, вятърна, приливни вълни, биоенергия, ядрен синтез... Проектът няма за цел да озелени цяла една пустиня, а просто да използва част (!) от “излишъка” от айсберги (т.е. сладка вода), за озеленяване на част (!) от изоставени и неизползвани територии, като така покрие множество цели. Или, излишъкът от вода = опасността за едни, може да бъде животоспасяващ ресурс за други. Вярно, това ще е наистина скъпа операция, но на фона на сумата от цените на отделни решения, за отделните проблеми визирани по-горе, ще е определно по-изгодно икономическо решение. През 1977 и 1980г. е са били проведени конференции за целесъобразността и възможностите за преместване на айсберги до места страдащи от силна суша, като Австралия, Калифорния и Саудитска Арабия, но без конкретни решения за действие. Какво се е променило оттогава до днес, та да изисква преразглеждане на идеята? - За тези години имаме силно нараснало население (1980 – 4.4 млрд., 2006 – над 6.5 млрд., 2020 – очаквани към 7.7млрд. души), съпоставени към същите или дори по-малки водни запаси (отчитайки и замърсяването) – проблем, който ще се задълбочава все повече. - За тези 30 години технологиите отчитат огромен напредък – днес разполагаме с GPS, гарантиращ оптимален транспорт, свръхмощни и същевременно икономични двигатели, отлично развито корабоплаване, аграрни науки и т.н. - Океанското равнище се покачва, а пустинните територии се разширяват. - Полярните шапки и планинските ледници се топят с нарастваща скорост. - Природните аномалии (суша, студ, резки температурни разлики, урагани, наводнения, свлачища, и др.) нанасят все по-големи щети на бизнес, инфраструктура и хора. - Докато енергийният проблем се задълбочава, пропорционално нараства и интересът към възобновяемите енергийни източници, включително и към засаждането и отглеждането на култури с биоенергиен потенциал – соя, рапица, тръстика, и други. - Хуманитарните кризи в най-бедните страни, свързани с недостиг на вода и храна, очевидно не могат да бъдат решени от досегашните акции и програми, или поне не с търсената ефикасност, т.е. трябва да се търси ново, по-ефективно работещо решение. Същото е свързано и с задълбочаващия се емиграционен проблем, опитван да бъде разрешаван от богатите правителства на Западна Европа и САЩ, чрез по-високи стени, напредничави технологии за наблюдение и по-твърди закони – те не лекуват проблема, а само подтискат синдрома, който показва, че има проблем. - Докладът на Азиатската банка за развитие предостави подробен анализ на връзката между транспорта и климатичните промени в Азия. В него бе оповестено, че емисиите от парникови газове в Азия ще се утроят през следващите двадесет и пет години! - Протоколът от Киото е предвиден до 2012г. Програмата за Обща Земеделска Политика на Европейския съюз е разчетена до 2013г. След изтичането на тези срокове трябва да бъдат подписани нови международни договори – по-всеобхватни, по-хармонични, по-ефективни. - Проектът покрива всички точки от обявените от ООН Цели на Хилядолетието. - Докато натрупването на комплексни, взаимосвързани проблеми продължава, същевременно няма толкова много алтернативи за ответна реакция. Икономията на водни ресурси като принцип (на личностно и държавно ниво) е важна, но няма да успее да компенсира нарастващата консумация. Следователно, повече прясна вода може да бъде осигурена или чрез десоленизация, или чрез използване на айсберги. Вземането на решение е въпрос на време. - В наскоро показания доклад от 700стр. на главния съветник по икономика на британското правителство г-н Никълъс Стърн, се заключава, че икономическият растеж и “зеления” ни подход могат да бъдат съвместими. - В скорошни новини от южното полукълбо, се видяха ледници дрейфуващи в изключителна близост до бреговете на Нова Зеландия. Противно на очакванията на учените те не се бяха стопили от по-топлите води. Това може да се приеме като “подсказка” от природата - вместо само да бъдат гледани като туристическа атракция, и да се предупреждават корабите по местните търговски маршрути, тези айсберги могат да бъдат изтеглени на сушата в близка Австралия (страдаща по това време на годината от унищожителна суша, и масивни горски пожари), и да се използват за напояване в една мащабна озеленителна операция. Като намалява разстоянието, Природата фактически “съкращава” транспортните разходи по тяхното изтегляне от полярните ширини до най-близката земя нуждаеща се от вода – основния недостатък на проекта. Последиците на Глобалното затопляне не делят хора и нации на бедни и богати. Бангладеш ще страда от наводнения, също както Холандия, САЩ и много други. “Това не е мой проблем” е не само неморален отговор, то не е решение, нито пък защита. Ние всички сме част от това – като виновни и недостатъчно отговорни участници, като алчни бизнесмени и ненаситни консуматори, и от другата страна – като потенциални жертви, или техни близки. Да, звучи скъпо и доста трудно изпълнимо. Но, нима ще се примирим с факта, че след толкова години-десетилетия-векове на научно и технологично усъвършенстване, единственото, което можем да правим с няколко айсберга, е водка? Пълна версия на проекта може да видите (да си свалите) на www.deserticeproject.com Ивайло Аврамов София