Кризата в Русия ще се отрази негативно и на България, твърдят трима експерти в интервю за Дойче Веле. Ето какви са според тях рисковете за българската икономика:

През 2014 година руската икономика бележи нулев растеж, световните цени на горивата падат, рублата бързо се обезценява, инфлацията бележи рекорди, а войната в Източна Украйна и международните санкции след анексията на Крим отблъскват инвеститорите. Така изглежда в момента ситуацията в Русия, от която България внася ежегодно суровини за близо 7 милиарда долара, а изнася продукция за малко повече от 600 милиона долара.

Как ще се отрази кризата в Русия на българската икономика? Реална ли е опасността от преустановяване на вноса на руски газ, зависимостта от който нарежда България сред петте най-уязвими икономики в ЕС? Доколко сътресенията в Русия засягат българския туристически бранш и ще има ли сериозен срив в износа на традиционни български стоки, което би довело до още по-краен дисбаланс в българо-руския търговски обмен? За отговор на тези въпроси потърсихме финансиста Илиян Василев, председателя на Съюза на българските градинари Слави Трифонов и шефа на Института за анализи и прогнози в туризма Румен Драганов.

Плюсове и минуси

Илиян Василев е категоричен, че девалвацията на рублата няма да засегне сериозно рехавия български износ за Русия. Потърпевши в случая са най-вече големите експортьори, казва експертът и посочва, че назряващата паника в Русия може дори да окуражи руски фирми и граждани да търсят сделки в България, за да спасят парите си. Така те биха могли да съживят замиращия приток на капитали към българската икономика и най-вече към пазара на имоти.

По-нататък Василев посочва, че сривът на рублата може да доведе до ограничаването на агресивните инвестиционни проекти на свързани с Кремъл износители на нефт и газ. Тези проекти са почти изцяло политически и икономическата им обосновка е само параван, казва Василев и припомня, че преди две седмици „Газпром" обяви ново поскъпване на „Южен поток", при което стойността на българската част от трасето нараства от 1,7 на 3,1 милиарда евро. „Завишението може да се обясни не само с огромната корупционна компонента в стойността на начинанието, но и с необходимостта от изграждане в България на така наречената „лупинг система", която да компенсира липсата на големи газохранилища за подсигуряване на равномерен газов поток. Дори някога да се стигне до строежа на „Южен поток", фирми от България могат да получат не повече от 30 на сто от парите за построяването на българския участък. То ще ангажира до 2 500 български работници и инженери, като този максимален брой може да бъда достигнат за период между шест месеца и една година", отбелязва Василев. Според него опасността от спиране на доставките на руски газ през зимата е реална, като това се дължи не само на политическата ситуация, възникнала покрай украинската криза, но и на занемарената поддръжка на тръбопроводната мрежа на „Газпром".

Лоши новини за селските стопани

Слави Трифонов, председател на Съюза на българските градинари, твърди на свой ред, че има засилване на проверките по изпълнението на наложеното от Кремъл ембарго върху вноса на земеделски продукти от страните, приели санкции срещу Русия. Производители, членуващи в ръководеното от Трифонов сдружение, вече са загубили 10 милиона евро заради спрените договори за доставки на пресни плодове и зеленчуци за голямата руска дистрибуторска мрежа „Магнит".

„Най-големият проблем пред българския земеделски износ за Русия е дали след падането на ембаргото ще успеем да се върнем на руския пазар. Защото малката „българска" ниша вече е заета от турски вносители", казва Трифонов и посочва, че съвсем малко български производители могат да разчитат на европейски компенсации заради руското ембарго. „Не бива обаче да следваме „примера" на полските фермери, които са се опитали да фалшифицират размерите на загубите си в Русия и заради това сега европейската програма за компенсирането им е спряна", предупреждава Трифонов.

Големият губещ: туризмът

Българският туризъм е може най-големият губещ от кризата в Русия. Защото в трудни времена хората пестят най-напред от парите за отдих, споделя Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма. Резултатите от рецесията в Русия са вече налице - тази година руските летовници по българското Черноморие са били поне със 100 000 по-малко от очакваното. А онези руснаци, които все пак са посетили България, са похарчили много по-малко пари от обичайното.

„Проблем за българската туристическа индустрия са и серийните фалити на поне 10 големи руски туроператори, част от които се оказаха нагласени. На държавните служители в Русия вече им е забранено да пътуват в страни, които са въвели санкции срещу Москва заради конфликта ѝ с Украйна. Сред тези страни е и България. През 2015 година очакваме приходите от руските туристи да спаднат с още 10 процента", прогнозира Драганов и разказва, че на много от руснаците, които притежават имоти в България, сега им се налага да пишат обяснения защо пътуват в страна, която е одобрила санкции срещу Кремъл.

Но има рецепта за противодействие на отлива на руски туристи: българските туроператори и собственици на хотели трябва просто да се ориентират към най-естествения си пазар - българския. „Тези предприемачи трябва да си зададат въпроса защо тази година потокът на летуващите в Гърция българи е набъбнал с цели 36 процента. Адекватната им реакция би трябвало да включва както подобряване на услугите и рекламата сред българите, така и активизиране на усилията по привличането на повече туристи от съседните балкански държави", посочва Румен Драганов.