Преди едно десетилетие нежеланието на Германия за спасителни програми и дълг удължи дълговата криза в еврозоната — една от причините икономическото възстановяване на региона да изостане от това в Съединените американски щати, пише The Wall Street Journal.

Днес сме в друга криза, но Европа отново изостава от САЩ, и отново размерът на фискалните стимули е основен фактор. Но този път Германия не е пречката, която бе преди десетилетие. А издигането на Зелената партия може да пренесе познатия в САЩ модел на агресивни правителствени стимули и в Германия и Европа.

Ангела Меркел, консервативният канцлер, която е начело на Германия от 2005 г., вече смекчи позицията си срещу тегленето на нов дълг. Тя няма да се кандидатира за нов мандат през септември, а социологическите проучвания поставят Зелените на второ място на малка разлика от алианса, воден от Християндемократите на Меркел. Така Зелените могат да се превърнат в партньор в следващото правителство или дори в лидер на коалицията.

Зелените еволюираха от антиядрена пацифистка партия в прагматична лява група, която регулярно участва в коалиции на федерално и местно ниво. Партията все още има по-крайно крило, което твърдо защитава екосъобразни политики, но лидерството е в ръцете на по-умерена група, която включва 40-годишната Аналена Бербок, номинирана за канцлер.

"Преди много хора си мислеха, че Зелените няма да провеждат икономическа политика — че искат само органично земеделие и веган йога", казва Свен Гиголд, член на европарламента от Зелените и партиен говорител по икономическите въпроси. "Но тези времена приключиха. В 11 от 16 провинции сме в правителството, а в една премиерът е от нашата партия. Не сме наивни".

Докато Зелените започнаха да заемат по-умерени позиции, останалата част от света се премести наляво, особено по климатичните въпроси. Така политическата програма на партията не изглежда не на място в платформите на редица либерални формации. Те искат да намалят въглеродните емисии по-бързо като повишат цените и да оставят въглищата и двигателя с вътрешно горене в миналото; да повишат данъците върху богатите и огромните корпорации; да подкрепят индустриите на бъдещето като възобновяемата енергия и изкуствения интелект.

За разлика от популистките партии в дясното пространство, те са глобалисти. И са по-отрицателно настроени срещу Русия и Китай отколкото Меркел.

Те се различават от Меркел и по още нещо, което не би представлявало новина в почти никоя друга държава: желанието за бюджетни дефицити.

Най-влиятелната икономическа идеология в Германия днес, ордолиберализмът, смята дългът за почти неморален. Конституционната дългова спирачка кара провинциите да балансират бюджетите си, а федералните дефицити са ограничени до 0,35% от БВП. За сравнение останалите държави от еврозоната често нарушават тавана от 3%, а в САЩ дефицитът е средно 5% между 2009 и 2019 г.

Правителството на Меркел отдавна се хвали с бюджети, в които няма дефицит — и дори с намаляване на дълга. Подобна фискална дисциплина се смята за разумна, но през последното десетилетие, в което светът хронично страдаше от липса на търсене, това се промени.

Еврозоната клони към остеритет заради Пакта за стабилност и растеж, както и заради факта, че тежко задлъжнели държави като Италия не могат да теглят толкова много дълг, след като не контролират собствената си валута. В последното десетилетие Германия усили настроенията за затягане на коланите, след като отказваше да се присъедини към усилията за помощ на Гърция.

Но през последната година Германия се промени. Меркел подкрепи европейския фонд за възстановяване на стойност €750 млрд., финансиран от еврооблигации — значителна стъпка към американски тип фискален съюз. Правителството ѝ временно спря действието и на дълговата спирачка, за да налее свеж капитал в икономиката.

Тези стъпки се смятаха за временни, но Зелените ще ги направят постоянни. "Германия има много по-голям проблем от дълга. Най-големият е липсата на инвестиции, което поставя под риск нашата конкурентоспособност", казва Гиголд.

Зелените искат да променят дълговата спирачка и да позволят тегленето на заеми за публични инвестиции. Според тях това е икономически оправдано, тъй като лихвите по държавния дълг на Германия са отрицателни. "Умният предприемач не пести, а инвестира. Умната държави прави същото", гласи програмата на партията.

Партията предложи вече €50 млрд. годишни инвестиции за по-бърз интернет, развойна дейност, зарядни станции за електромобили, жп транспорт и градско развитие.

Идеята може да бъде сравнена с инфраструктурния план на американския президент Джо Байдън. Но анализатори посочват, че Зелените не могат да бъдат сравнявани с горещото желание на демократите за огромни дефицити.

Предизвикателствата пред идеите на Зелените не са малко. Дори и те да спечелят през септември, ще им липсват достатъчно гласове за промяна на Конституцията. Може да се твърди, че надигането на партията не представлява завиване на ляво в германската политика, а намаляваща подкрепа за Социалдемократите, които партнират на Меркел в кабинета сега.