Цените на петрола нарастват бързо през последната седмица на фона на новото затягане на вноса от Иран, създавайки допълнителни опасения за представянето на глобалната икономика.

От началото на тази година сортът Brent е добавил около 33% към стойността си, като се търгува близо до шестмесечния си връх.

Докато по-скъпият петрол традиционно отбелязва сериозно нарастване на търсенето и силна икономика, шок в цените от затруднение в доставките може да има значителен негативен ефект, предупреждават в свой анализ от Bloomberg. От изданието търсят отговор на въпроса какво би означавал петрол за 100 долара за барел и дават отговор в няколко различни аспекта.

Какво ще бъде значението за глобалния растеж?

Ефектът върху него би варирал. Поскъпващата суровина ще представлява тежест върху доходите на домакинствата и върху потреблението, а също така може да повиши инфлацията. Трябва да се отбележи също, че най-големият вносител на петрол - Китай, е уязвим, както и много страни в Европа, които зависят от вноса на енергийни суровини.

Може ли световната икономика да понесе цена от 100 долара за барел?

За да има дългосрочен ефект върху растежа, експертите изчисляват, че цените трябва да се задържат над 100 долара за барел. Той ще зависи още от представянето на долара, като се има предвид, че стойността на суровината се формира в зелената валута. Анализатори от Oxford Economics изчисляват, че при стойност на Brent около 100 долара към края на 2019 година нивото на глобалния брутен вътрешен продукт ще се свие с 0,6% при 0,7% покачване на инфлацията.

"Виждаме нараснали рискове при значително по-високи цени на петрола", посочват Джон Пайн и Габриел Стерн от Oxford Economics. "В краткосрочен план ефектът върху доставките ще бъде компенсиран от по-висок добив, но пазарът ще се затегне и резултатът ще бъде шок в доставките и цени до 100 долара", смятат експертите.

Кой ще спечели от по-високите цени?

Развиващите се икономики доминират в листа с големите износителки на петрол, така че за тях ползите ще бъдат по-големи, отколкото тези за развитите държави. Покачването на приходите от експорт ще помогне на тези страни да подкрепят бюджетите си и да намалят нарасналия си дефицит. От друга страна правителствата ще могат да увеличат разходите си и да стимулират инвестициите. Печелившите в това число са Саудитска Арабия, Русия, Норвегия, Нигерия и Еквадор, посочват от Nomura.

А кой ще загуби?

В този списък влизат икономиките, които поддържат високо ниво на фискалния дефицит, изправени са пред значително изтичане на капитал, по-слаба местна валута и нарастваща инфлация. Това са основно Турция, Украйна и Индия.

А какъв е ефектът върху САЩ?

Докато американските производители на петрол целят да се възползват от новите нужди на досегашните клиенти на Иран за петрол, американската икономика като цяло няма да може да се възползва от достигането на цените до 100 долара за барел.

Подобен сценарий по-скоро би означавал нови затруднения за потребителите в икономика номер 1. Цените на горивата в страната са нараснали с над 7% само през този месец, а през март те достигнаха най-сериозния си ръст от 2017 година насам.