Днес заместник-министър Галина Тошева трябваше да обясни на българските икономически журналисти защо България надигна глас в Еврокомисията и се противопостави на плана на комисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс за отделяне собствеността на системните оператори от преносните мрежи.

Както е известно, в Европа се формира опозиция на плановете за отнемане на собствеността на мрежите от енергийните гиганти, като „против" са страни като Германия, Франция, Австрия, Гърция, Кипър, Чехия, Латвия - и България.

Идеята на Еврокомисията е, че ако се отнеме собствеността върху енергопреносната мрежа от производителите на енергия, в отрасъла ще се постигне пълна конкуренция и потребителите от Евросъюза ще бъдат предпазени от монополно повишаване на цените. Ще има също така възможност на пазара да навлизат нови играчи.

Енергийните компании имат и изтъкват хиляди мотиви защо не е добре да им се отнема собствеността върху мрежите. Най-често се чуват фразите „икономии от мащаба", „желание за инвестиции в мрежите", „компетентност".

Третият либерализационен пакет, както е известно предложението на ЕК за разцепване на енергийния сектор, предвижда отделяне на собствеността на операторите от мрежите, т.е. дори и дъщерни дружества на енергийните компании не могат да бъдат собственици на мрежата.

България е свободна държава и е чудесно, че имаме позиция по икономическата си политика. Не сме длъжни да играем по свирката на никой еврокомисар - което и виждаме от примера на старите европейски демокрации, а и на нови членки на ЕС като Полша.

Смущаващото в случая с България е, че във връзка с новите енергийни проекти у нас концентрацията на собственост в енергийните компании става притеснително голяма. Ако проектите за тръбопроводите през страната ни действително се реализират, а АЕЦ „Белене" бъде построена, ще си имаме два икономически левиатана. НЕК и Булгаргаз и сега са държави в държавата, трудно е да си представим какво ще става оттук нататък.

Грубо казано, икономическото ръководство на България се стреми да си гарантира монополизма в този изключително перспективен икономически сектор, едновременно с това влиза „под кожата" на най-големите чуждестранни инвеститори в страната ни, а интересите на Газпром и Русия ще могат да се бранят по-ефективно.

Г-жа Тошева и нейният екип разбира се избягваха грубите думи: позицията на България е за повече регулация на системните оператори. Възможностите на действието на сегашните директиви и регулации още не са изчерпани. „Не е сега времето за такъв радикален подход" - изтъкна Тошева.

Само преди година в България имаше голямо преструктуриране на енергийната система и не е много разумно да се тръгва към нови големи изменения, преди да е видян пълният ефект на сегашните реформи.

Зададох следния въпрос на заместник-министъра: какво ще загуби България, ако планът на комисар Пиебалгс бъде приет? Г-жа Тошева отвърна: „Не мога да кажа какви ще са загубите от ново преструктуриране на енергетиката". Имало и друг начин да се постигнат желаните цели. Този начин е засилена регулация без крайности като принудително продаване собствеността на НЕК и Булгаргаз.

На пресконференцията желанието на МИЕ очевидно бе вниманието на медиите да се насочи към одобрението на проекта за АЕЦ „Белене" от Европейската комисия.

А най-важната информация се подметна съвсем между другото: отдавна обсъжданата идея за създаване на енергиен холдинг в България чрез сливане на Булгаргаз и НЕК и последващо продаване на акциите на мегакомпанията на борсата сякаш вече добива плът. Още в началото на следващата година, през януари, ще бъде дадена гласност на готовия проект.

Във връзка с голямата тема „Развитие на енергетиката на България в Бермудския триъгълник Опазване на климата - ЕС - Русия" аз лично си задавам два големи въпроса. Единият е за прозрачността в информацията относно държавната политическа икономика, другият е за качеството на националната икономическа политика, която се защитава в Брюксел.