Китайските производители на стоки, предназначени за износ, се обръщат към страната и увеличават местните продажби - решение, което е смятано за ключово за постигане на целта втората най-голяма икономика в света да намали зависимостта си, пише The Wall Street Journal.
През последните седмици китайският президент Си Дзинпин призова страната да възприеме новия подход, който ще подкрепи местните вериги за доставки и да окуражи местното потребление. В крайна сметка той трябва да направи Китай по-устойчива на бъдещи геополитически и търговски проблеми, каквито са пандемията и търговската война със САЩ.
Обръщането на огромната експортна машина на Китай към вътрешността на страната няма да е лесна задача, казва търговци в Иу, град с население от 1,2 млн. души, който е допринесъл за около 2% от общия износ на Китай на стойност $2,5 трлн. през миналата година. Голяма част от продуктите, произвеждани там, като коледни украшения и други евтини продукти, просто не са нужни на Китай в такъв обем.
Макар износът на Китай да се възстановява през последните месеци, пандемията промени бизнес модела на компаниите в Иу. Хиляди чуждестранни купувачи са посещавали града всяка година, за да избират продукти. Забраните за пътуване обаче секват потока. Повторните поръчки и интернет продажбите засега помагат на местния бизнес, но търсенето намалява значително.
Основният проблем пред износителите сега обаче е друг: повечето от тях произвеждат стоки, които китайските клиенти не желаят. Но дори и в случаите, в които това не е така, промяната ще стане бавно, тъй като компаниите нямат местна дистрибуторска мрежа. "Качването на един продукт в Amazon е далеч по-лесно, отколкото поставянето му по рафтовете на китайските магазини", казва Андрю Батсън, директор в Gavekal.
Китай все още расте като пазар, а китайците постепенно забогатяват. Така има потенциал за повече местни продажби, ако гражданите бъдат убедени да отворят портфейлите си. Общото потребление на домакинствата в Китай през 2018 г. възлиза на $5,4 трлн., според Световната банка. Това е три пъти повече отколкото през 2008 г., но все пак далеч от похарчените в САЩ $14,6 трлн.