Колко ще нараснат задължителните разходи на САЩ към 2023 г.?

При всеки дебат за бюджета, политиците от двете партии обсъждат дефицита и бюджета сякаш първият няма значение, а вторият може само да расте, пише Даниел Лакайе в нов пост. Основният проблем на бюджета на САЩ за последните четири десетилетия е, че разходите растат изключително бързо, независимо от представянето на БВП или на приходите.

Например през фискалните години 2018 и 2019 г. общите разходи се покачиха основно заради ръст на социалните плащания, Медикеър и Медкиейд до 4,447 трлн. долара през 2019 г. - с 339 млрд. долара над равнището си от 2018 г. Няма сериозен икономист, според който каквото и да е увеличаване на данъците би могло да донесе 300 млрд. долара допълнително годишно.

Даниел Лакайе: Защо трябва да се страхуваме от стагфлацията

Сред причините е възможността тя да стане реалност съвсем скоро

Идеята, че елиминирането на данъчните облекчения би запълнило този дефицит е недвусмислено развенчана от историята и математиката. Няма как каквато и да е данъчна реформа да направи това.

Неконкурентното данъчно облагане, което е значително над средното за страните от ОИСР, не може да донесе повече приходи за хазната в момент на глобално забавяне (а и по принцип). Комбинацията от още по-високи данъци и нисък темп на растеж би направила дефицита дори още по-тежък. Откъде знаем това?

Знаем го, тъй като точно това се случи в страните от еврозоната, които решиха да увеличат данъците си по време на забавяне, а и тъй като видяхме същото в САЩ, когато приходните мерки бяха въведени.

Страната поддържаше напълно неконкурентен и непропорционално висок корпоративен данък (един от най-високите на света) и всичко, което направи, беше да го понижи до този на други страни с много висок налог като Швеция и Дания, където той е съответно 21,4 и 22%.

Даниел Лакайе: Трудно инфлацията ще стигне 2%

Да се подкрепи предлагането и да се намалим данъчното бреме за бизнеса, предлага макроикономистът

Какво се случи с данъчните постъпления преди понижаването на данъка? Виждаме спад на печалбите на компаниите и на приходите в хазната, които се понижиха с 1% през 2017 и с 13% през 2016 г. Рецесията в производството и приходите вече бяха налице преди да се имплементира понижение на данъка. Ако не друго, тази мярка поне помогна на компаниите да назначат повече служители и да се възстановят леко, благодарение на което фискалните приходи нараснаха с 13 млрд. до 3,3 трлн. долара през фискалната 2018 г. и със 133 млрд. долара година по-късно.

Задължителните разходи днес са 2 трлн. от бюджет, възлизащ на общо 4,45 трлн. долара. Те ще нараснат с 3,3 трлн. долара към 2023 г. Това е повишение, значително надхвърлящо всички приходи, които покачване на данъците могат да донесат, при това в този сценарий не се взима предвид една потенциална рецесия.

Ако печатането на пари беше решение, представителите на Демократическата партия трябва да извършат драстично свиване на разходите. Но в действителност нито увеличаването на данъците, нито паричната лудост на Федералния резерв могат да са решение за изключително нарастващия дефицит.

Всъщност покачването на данъците изобщо няма да се превърне в компенсация за дефицита, а печатането на пари няма как да обърне политиките, които водят до него. И двете само ще влошат проблема. Ако подобни мерки можеха да направят нещо положително за икономиката, Аржентина щеше да е най-богатата страна на света.

Deloitte: 97% от мениджърите очакват рецесия до края на годината

Това е ръст от 11 процентни пункта спрямо миналогодишното изследване

Ако САЩ иска да обуздае дълга си преди той да създаде криза подобна на тази в еврозоната, която доведе до стагнация и висока безработица, правителството трябва да понижи разходите, защото дефицитите се пораждат от разюздана политика на харчене, а не от понижаването на данъците.