В момента САЩ се намира във „фазата на обвинения" на икономическия цикъл. С продължаващата слабост на пазара на жилища в страната и нестабилността на финансовите пазари, икономисти и анализатори започнаха да изтъкват кой е най-виновен за случващото се. Ако поставим темата на задълбочен анализ ще заключим, че кризата в САЩ е плод по-скоро на грешна преценка и не взимане на нужните мерки още в зародиш.

Грешката може би е и в прекалената увереност на корпоративната общност, че американската икономика е всемогъща и непоклатима, където рискът е незначителен. Всъщност икономиката на САЩ е изправена пред абсурда на „параграф 22", а именно: инвеститори взимат икономическия просперитет за даденост, а обикновените хора започват безпощадно да потребяват и харчат като по този начин постепенно го унищожават.

Колкото повече корпоративният сектор, инвеститори и обикновени потребители смятат, че икономическия ръст е неотменен, а рискът от евентуален спад е незначителен, толкова повече те действат по начин, който повишава този риск и съответно заплашва икономическото развитие. Просперитетът на една страна дестабилизира себе си отвътре.

Това в никакъв случай не е нова идея. Всъщност тази на пръв поглед объркваща теория обяснява защо термини като „бизнес цикъл" и „върхове и дъна" съществуват и съпътстват всяка развита икономика. Все пак в трудни периоди като сегашния сме изправени пред неизменното сочене с пръст срещу обичайните заподозрени, тъй като може би така е най-лесно. В днешната действителност първите места по критика заемат:

  • Федералният резерв на САЩ: Институцията упорито държеше ниски лихвените нива прекалено дълго време. От късната есен на 2001 г. до края на 2004 г., основният лихвен процент на САЩ беше под 2%, в следствие на което кредитите бяха изключително евтини и достъпни.
  • Китайците: Азиатците пренасочиха всичките си долари от огромния си търговски излишък към американски дългови книжа (U.S. Treasury). Това запази дългосрочните лихви ниски, дори и след като ФЕД започна да покачва краткосрочната лихва в края на 2004 г. Валутните резерви на Китай в момента надвишават $1.3 трлн.
  • Ипотечните кредити: Банките занимаващи се с вторични ипотеки (рискови заеми на хора с лоша кредитна история), намалиха драстично критериите за оценка на платежоспособност и на практика всеки можеше да получи ипотечен заем. Днес при доста по-високите лихвени нива, голяма част от рисковите кредити стават необслужваеми и банките понасят загуби.
  • Wall Street: Фондовият пазар понесе сериозен удар от драмата с кредитните институции, които следваха сложни схеми само и само да ограничат загубите си, но в последствие истината излезе наяве и удари цялата финансова система на САЩ.
  • Агенции за кредитен рейтинг: Moody's и Standard & Poor's не понижиха достатъчно оценката за рентабилността на банките занимаващи се с вторично кредитиране, като така не се ограничи апетита на инвеститорите, които в последствие загубиха голяма част от позициите си.

 

Именно парадоксът, че американската икономика успя да се изправи на крака и да продължи своя ръст дори след тежките корпоративни скандали от 2000-2001 г., терористичните атаки от 11 септември, високата цена на петрола, накара много от икономистите да вярват, че финансовата система на САЩ е непоклатима. Повечето пазарни участници и потребители попаднаха в капана да си мислят подобни неща и увеличиха изложеността на портфейлите си към рискови инвестиции, смятайки, че няма земна сила, която може да обърне щатската икономика.

Грешките и слабите преценки обаче не се появяват във вакуум. Големият виновник в случая е невероятното изобилие на блага и ресурси, с които Америка разполага. С продължаващата икономическа експанзия, хората започнаха да стават все по самоуверени, но и все по-небрежни. Просперитетът във всяко развито общество неминуемо е прекъсван от цикли на пазарни загуби, „пукане на балони" и дори рецесии. Тогава хората разбират, че са направили грешка и си обещават да бъдат по-внимателни и така до следващия път.