Британски мозъчен тръст призова за въвеждане на такса за често летящите със самолет, който би могъл да генерира милиарди евро. Фондацията за нова икономика (NEF) предлага плановете да се прилагат за пътниците в цяла Европа, съобщава Euronews.
Своеобразният международен данък има за цел да събере средства, които да бъдат инвестирани в алтернативни и по-малко замърсяващи форми на транспорт от европейски дестинации. Ако бъде приета новата такса, фондацията изчислява, че приходите от въздушния транспорт ще скочат с 64 милиарда евро годишно, с минимално въздействие върху по-рядко летящите пътници.
Таксата, предложена от NEF, ще се прилага въз основа на броя на двупосочните полети, които човек предприема годишно, като първият полет е освободен от облагане.
Тези, които предприемат средни и дълги полети или пътуват в бизнес и първа класа, ще бъдат най-силно засегнати, тъй като ще трябва да плащат най-много. Фондацията изчислява, че повече от половината от финансовите и екологичните ползи от плана им ще дойдат от 5% от хората, които летят най-често.
Голямото мнозинство, около 72% от пътниците, биха избегнали таксите.
Анализаторите на NEF вярват, че събраните от таксата средства биха били от решаващо значение за подкрепа на глобалните усилия за постигане на климатичните цели. Те твърдят, че част от събраните средства трябва да бъдат заделени за подкрепа на онези страни, които вече се борят с финансовото и екологичното въздействие на климатичните промени.
"Когато става въпрос за спиране на климатичния срив, Европа се сблъсква с огромна празнина в наличното финансиране. Таксата за чести полети би могла да допринесе значително за фондовете на ЕС и би могла да генерира стотици милиарди капитал за инвестиции в обществен транспорт, вятърна и слънчева енергия и възстановяване на природата.", коментира старши изследователят от NEF Себастиан Манг.
Според данни на Евростат общите икономически загуби, свързани с климата в ЕС през 2022 г., са били 12 милиарда евро. Най-високата обща загуба е регистрирана през 2017 г. (27,9 милиарда евро), повече от два пъти по-висока от тази през 2020 г., в резултат на горещите вълни в Европа, които унищожиха земеделски земи и предизвикаха вълна от горски пожари.
Потребителите вече усещат ефектите от климатичните промени, с огромно увеличение на цените на стоки като зехтина, който тази година е поскъпнал с 50% в сравнение с 2023 г. Евростат обяснява увеличението с опустошителните суши, които засягат маслиновите горички в Гърция, Испания и Италия.
Дали обаче това ще е достатъчно, за да бъде масово приета допълнителната такса за често летящите със самолет - този въпрос тепърва ще търси своя отговор.